Д-р Веселин Давчев: Наблюдаваме все повече млади пациенти засегнати от туберкулозата

На 24 март отбелязваме Световния ден за борба с туберкулозата. На тази дата през 1882 година немският микробиолог Робърт Кох открива микобактериум туберкулозис, което му носи и Нобелова награда.

Началникът на Отделението по фтизиатрия към УМБАЛ „Свети Георги” д-р Веселин Давчев и неговият екип всяка година по този повод организират Ден на отворените врати. Така се дава шанс на пациенти за директен достъп до отделението. Провеждат се прегледи, пациентите се преглеждат, дават се храчки за епидемологични изследвания, прави се Манту. Насърчават специалистите да изпращат свои проблемни болни.

Разговаряме с д-р Давчев за симптомите и лечението на туберкулозата и за какво е добре да внимаваме.

– Отделението по фтизиатрия измени ли своя вид и функции, поради пандемичната обстановка?

– Преди пандемията извършвахме прегледи на терен и посещавахме рискови населени места, но поради Ковд прекратихме тази дейност. Пандемията намали броя на пациентите, които минават през отделението, но не се отрази върху обработката, лечението и проследяването на попадналите там болни.

– Все пак, увеличи ли Ковид пациентите във вашето отделение?

– При туберкулозата реактивирането на заболяването изисква повече време да се отговори на този въпрос, дали пандемията ще отключи по-честото боледуване на туберкулозата. Все пак забелязваме млади хора от втората година на пандемията с тежки белодробни и извън белодробни форми.



– Споменахте по-рано, че туберкулозата се „крие” в нас. Как да я намерим?

– Това е коварството на туберкулозата. Когато човек се зарази от инфекциозно заболяване, много бързо започва боледуването. При туберкулозата е продължителен така нареченият инкубационен период. Може да имате заразяване в ранна детска възраст, да сте се заразили преди години, а да боледувате в този момент или в напреднала възраст. Това е така, защото туберкулозните бактерии имат някои качества, които ги правят приспособими към средата и се”крият” на различни места в организма. Това състояние определяме като Латентна туберкулоза.

Тоест за хората, съществува голяма вероятност при стечение на неблагоприятни условия за живот да развият активна туберкулоза. Много  засилено работим и за уточняване за  разпространението на Латентната туберкулоза. Имаме специални отчетни форми, наблюдаваме ги, провеждаме химиопрофилактика, където е необходимо.

Латентната форма  на туберкулоза е интересна и тя става все по-актуална, защото се оказва, че някои лечения в медицината водят до увеличаване на тези пациенти – кортикостероидно, имуносуперсивно, биологично и т.н.

– Кои са рисковите групи в България? 

– Този, който е имал контакт с болен, трябва да бъде особено внимателен и да се наблюдава поне в 1-2-годишен срок. Ако сте имали контакт с туберкулоза преди 2 седмици, днес изследванията могат да не показват нищо. Защото бактерията попада в организма, но на нея й трябват между 4 и 8 седмици да предизвика промени в организма. Затова трябва да дойдат отново на преглед. Ако някой е боледувал в миналото, трябва да бъде особено внимателен, когато има продължителни белодробни и общи оплаквания.

Това са първите от рисковите фактори. Кои са другите? Това са, например, някои болни с автоимунни и имунодепресивни състояния – ревматоиден артрит, псориазис, цирозен колит, неопластични заболявания и други. Тези пациенти обикновено се налага да получават продължителна терапия с кортикостероиди,  имуносупресори, биологични агенти.

Другите рискови групи са ХИВ позитивни, пациентите с органна трансплантация, диабетици, с хронична бъбречна недостатъчност, алкохолици, наркомани, хора, живеещи в лоши битови условия, бежански лагери, старчески домове, ромски махали, затворници.



– Какви са симптомите?

– Оплакванията са кашлица, храчки, кръвохрак, бодежи в гърдите, задух. Общите оплаквания са температура, нощни изпотявания, безапетите, отслабване на тегло, следобедна отпадналост.

Изключително важна е продължителността на оплакване. Например пневмонията е заболяване, което се развива за 2-3 дена, а във всички останали случаи, когато оплакването трае над 2-3 месеци трябва да се обсъжда туберкулоза.

Обикновено, когато някой има дълготрайни белодробни оплаквания и се окаже, че е имал контакт с туберкулозно болни или има придружаващи заболявания, като диабет това ни кара да препоръчаме на тези хора да посетят нашето заведение за преглед. 

В отделението се провежда и съвременна микробиологична дейност на всички изпратени материали и разполагаме с PCR, който е изключително информативен и дава отговор до два часа.

– Какво е лечението след установяване на туберкулоза?

– Лечението е медикаментозно. Приема се комбинация от препарати около 2-3 месеца интензивно. След това, още 3-6 месеца, в зависимост от състоянието, има поддържащо лечение. Обикновено с два медикамента.

Нашето отделение разполага и с възможности и за рехабилитацията на пациенитите, в това число и на  амбулаторните пациенти.  Туберкулозата е дълготрайно заболяване – в първите месеци се лекува успешно с препарати, но в много случаи остават отпадъчни изменения, за което е нужна системна многогодишна физическа и дихателна рехабилиитация. Затова лечението го наричаме комплексно. Хората, прекарали туберкулоза, трябва да имат навици за спорт, хранене, почивка, с което да си помагат да са здрави цял живот. 

Вашият коментар