Замисляли ли сте се колко на брой са улиците на Пловдив? Цели 1200! За 101 от тях разказва авторът Димитър Герганов в новата си книга „Улиците на Пловдив“. Нека надникнем малко в сюжета на книгата и историята на Пловдив – древен и вечен.
Как дойде идеята за книгата и ще има ли продължение?
Аз съм изминал сигурно над 100 000 км. по улиците на Пловдив, защото вървя много пеша. Замислих се, че много често сме потънали в грижи или бързаме и въобще не обръщаме внимание на улиците, по които се движим. На кого са кръстени, не се заглеждаме в архитектурата, не знаем за къщите – кой е живял в тях, кой е бил архитектът им. Идеята за книгата отлежаваше близо десетилетие и през лятото на 2020-а реших, че е време да я напиша. Започнах с четири улици, първата от които бе „Иван Вазов“, и видях, че се получава добре. Малко по малко започнах да добавям и за други. Мисля си, че би могло да има и продължение след време.
Всяка книга за Пловдив е едно малко парченце в пъзела, оформян от хилядолетия. В този смисъл „Улиците на Пловдив“ е един скромен принос към историята на вечния ни град.
Откъде намери информацията за историята на улиците?
Стъпвал съм върху всички сериозни източници, които могат да се намерят. Сред пловдивските автори мога да посоча Димитър Райчев, Пенка Калинкова, Ивет Анави, Георги Райчевски, Владо Балчев. Всеки, който пише за Пловдив, трябва да е прочел и Никола Алваджиев, Николай Генчев, Константин Моравенов. Последните трима пишат повече за Възрожденския период на града, а в моята книга съм наблегнал на историята от началото на миналия век и следващите няколко десетилетия, когато улиците започват да се оформят във вида, в който ги познаваме и днес. Що се отнася до личностите и местата, на които са кръстени тези 101 улици, там използваната библиография е 6 страници.
Разкажи ни за самите улици, влезли в книгата.
Има поне по една-две улици от всеки район, но основно са в широкия център. Голямата и Малката главна, „Отец Паисий“, „Хр. Г. Данов“, „Иван Вазов”, „Бетовен”, „Съборна”, „Преслав”… Причината е, че съм се стремял хем да разкажа за личността или мястото, на което е кръстена улицата, хем и самата тя да има някаква история.
Интересното е, че измерих колко крачки е дълга всяка една от тях и колко калории изгаря човек, прекосявайки я.
Какво ново научи, което не знаеше преди?
Има много неща, които не знаем. Една от най-малките улици в града, например, е „Златибор“, която се намира в квартал „Капана“. Тя е дълга само 26 крачки. Кръстена е на най-известния сръбски курорт, който се намира там, където се събират границите на Сърбия, Босна и Черна гора. Там е и дървеният град на Костурица, много туристическо място. През Втората световна война в Златибор се е намирала и базата на нашата 24-а пехотна дивизия, която се е сражавала срещу югославските партизани.
В Стария град също има една много къса уличка от двадесет и няколко крачки, която дори Гугъл не я открива. Кръстена е на нашия легендарен генерал, герой от Първата световна война – Стефан Тошев, който е побеждавал руснаци, сърби и румънци в Добруджа. На нея има две много хубави възрожденски къщи – едната е Хаджикалчовата къща, другата е Чалъкова къща, както и много интересната малка църква – „Св. Никола“.
Ще има ли официално представяне на книгата?
Да! В момента, в който положението го позволява, ще я представим на много места. Тя е много подходяща и за училищата както за учениците, така и за самите учители. Пловдивчани много си обичаме града и виждам, че има интерес към нови знания за историята на града ни.
В наши дни грижим ли се за историческите си забележителности?
Основният проблем не само в Пловдив, а и в цяла България е, че публично-частното партньорство не върви гладко. Има и добри примери, но са малко. Такива са две възрожденски къщи в Стария град, които са възстановени на този принцип. Но много други са потънали в разруха. В Тютюневия град положението е същото. Понякога пък къщите са обитавани от възрастни хора, които нямат възможност да ги поддържат. Има още път да извървим в това отношение.
Книгата „Улиците на Пловдив” излиза под шапката на издателство „Пловдивско историческо общество“. Всеки, който иска да се сдобие с копие, може да пише на Dimitar Gerganov в Facebook, а след месеци ще я открием и по книжарниците.
За автора
