С оптическите качества на стъклото, играта с формата, фактурата и цвета, с контраста на материалите провокира публиката Елизар Милев в тазгодишните Национални есенни изложби в Пловдив. Повече за идеята на автора и развитието на лятото стъкло в България можете да прочетете в следващите редове.
Какво представяте в тазгодишното издание на НЕИ Пловдив 2023?
За изложбата показвам десет произведения, от които пет – „Деструкция“, „Зависимости“ и „Структури“ 1, 2 и 3, са направени специално за НЕИ и по темата „Функции на състоянието. Произведенията са разделени на няколко групи. Инсталацията „Последен шанс“ е скулптурна композиция, която още при първото ми посещение на „Мааза“ в къща Хиндилян реших, че трябва да бъде включена в експозицията и би стояла добре в централната част на второто ниво. Пространството е много подходящо за скулптура в такъв мащаб и ми беше лесно да ги аранжирам. На откриването се заговорихме с колеги, показвали свои работи, и споделиха сходно мнение за пространството. Около инсталацията поставих скулптурната група „Зависимости“, като силно активният уранов цвят, балансирайки около големите монохромни клечки. По подобен начин е разположена и „Деструкция“, която е една от последните ми композиции, която направих броени дни преди изложбата. Този обект е изграден от строгата геометрична форма – куб, която е разрязана и сглобена в нова композиция, чрез оптични безцветни пръти стъкло. Следващите две произведения са свързани чрез заглавията им „Статика“ и „Динамика“. Те не са правени за конкретната изложба, но са обвързани с темата.
A „Структури“ -те?
На долния етаж са разположени три скулптури с общо заглавие „Структура“. С тази скулптурна серия изследвам архитектонични и структурни формообразуващи принципи. Същевременно в контрапункт срещу тях са разположени скулптурната група „Discovery”, концептуално-пластично решение, което контрастира с ярки цветове и меки форми, на фона на строгата квадратна, архитектонично изградена и нарязана пластика на „Структура“. Идеята около тази пластика е свързана с израстването ни, сравнено с развитието на глухарчето.
Виждам, че сериозно сте подходил към интерпретацията на темата „Функции на състоянието“?
Темата на изложбата сама по себе си може да бъде свързана с работата със стъкло, това ми позволи да се впиша лесно в НЕИ. За мен процесът на работа с материала е много съществен, макар че винаги минавам през всички етапи в проектирането на едно произведение – от идеята, през рисунката, до крайната реализация.
Дейностите, свързани с работа със стъкло, включва леене на стъкло и изпълване на форма (калъп), а изкуството е единственият ,,перпетуум мобиле“ за всеки работещ автор. Горещите техники на стъклото – отливането, свободното формоване и духане на стъкло създават усещане за енергия. Канализирайки тази енергия в създаване на художествена форма, може да бъде свързана с вечния двигател и неизчерпателния ресурс (диалогът автор – зрител, автор – произведение, зрител – произведение).
Кога започнахте да работите със стъкло?
Започнах да уча в специалност ,,Порцелан и стъкло“ в НХА през 2007 г. Интересът ми към материала се появи тогава. След това исках да изучавам задълбочено лятото стъкло и темата на дисертацията ми е свързана с него. Паралелно с това специализирах и в Пилчук глас скул и Музей на стъклото Корнинг в САЩ. До ден днешен правя разработките си в основно в тази област, макар че в работата си комбинирам няколко техники.
Експериментирате с материала стъкло, в някои от пластиките вмъквате и метал.
Експериментите ми в материала са предимно пластични, не технологични. Макар понякога технологията да диктува формата, се опитвам да не ограничавам идеята за сметка на занаята. Умишлено използвам думата ,,занаят“, понеже вярвам, че и в “най-изящното” изкуство това е неразделна част от създаването на творба.
Комбинацията на метал и стъкло в скулптурната група “Discovery” подчертава контраста на двата материала, но и създава усещане за ефирност и лекота. Тази серия ми позволи да опитам да работя и други неща в областта на бижутата, като комбинирам стъкло, сребро и стомана.
Произведенията ,,Динамика“, ,,Статика“, ,,Структури“ са скулптури, в които използвам груба външна механична намеса върху полирана повърхност. Използвам създадените структури като основен метод на формоизграждането. Произведенията са изведени чрез основни архитектонични и скулптурни подходи, търсещи формообразуващи принципи и външни естетически резултати. Опирайки се на основните художествени качества на материала, търся грубо нанесени фактури, които са в контраст с оптиката, чистотата и прозрачността на стъклото.
Архитектоничните принципи, които използвам ми позволяват да изграждам формата по логичен и конструктивен начин в подчертаване на външното ѝ съдържание.
Произведенията ,,Последен шанс“ и “Discovery” са директно/сюжетно послание, с което целя да приобщя зрителя като равностоен участник в процеса. В тях диалогът автор – зрител акцентира върху естетизирането и насочва към вътрешното съдържание на идеята. По този начин разглеждам екзистенциални въпроси и размишлявам върху сложното ни битие.
Интерес предизвиква темата на докторската ви тема Тенденции в развитието на лятото стъкло в България. Художествено-естетически и технологични аспекти. Споделете, макар и в няколко думи, наблюденията си върху тези тенденции в съвременното българско изкуство.
Все повече се търси и намира приложение в интериора, в пластични екстериорни или интериорни решения, включвайки ги и в класическата и модерна архитектура. Аз се фокусирах върху лятото стъкло, защото това беше една загадка за много млади колеги, както и за мен. Завършвайки образованието си в България, неколцина автори работиха с техниката, но нямаше никакви източници на информация, нито желаещи (от утвърдените автори) да споделят тайните на стъклото. Така единствено Юрий Василев – прекрасен естет и художник, както и Лъчезар Дочев решиха да споделят част от тайните на тази техника, за което съм им безкрайно благодарен. Впоследствие започнах да разработвам докторантския си тезис, като срещнах колеги от цял свят в едни от най-големите стъкларски центрове – Pilchuck Glass School и Corning Museum of Glass, където специализирах и събрах достатъчно богата информация за технологичните аспекти на техниката. Тази информация бе селектирана, подробно описана и цитирана, като основната цел на труда е да бъде публикуван като учебник. Естествено, изследвах и описах чисто естетически проблеми в областта на лятото стъкло, което е и основен въпрос, който вълнува всеки художник. В последствие техниката постепенно бе включена в програмата на НГПИ ,,Св. Лука“ и НХА. Студентите изучават техниката и се надявам да се разпространи сред младите колеги.
Какво мислите за Националните есенни изложби като най-дълго просъществувалия форум за визуално изкуство в България?
Този форум винаги е бил интересен за мен и като зрител, и като автор. Фактът, че в него са участвали големи български художници и че в момента съм част от него ме прави щастлив и удовлетворен! Силно впечатление прави безупречната организация на проф. Лардева като куратор. Безспорно не е лесно дълги години да се поддържа и развива такъв формат. Мисля, че той е важно събитие на българската арт сцена, и ще се радвам да просъществува още дълги години напред. Също така, възможността за зрителя да види разнообразни медии в него, както и артисти от различни поколения е предимство.
Автор: Наташа Ноева
За автора
