Писател и журналист, Хосе Мануел Фахардо е също безценен културен посланик в ролята си на организатор на значими световни форуми за литература в Латинска Америка и Европа, между които писателските срещи Сервантес по света. Отличено с престижни международни и национални награди за литература, сред които международната награда за журналистика на краля на Испания и на наградата „Еспартак“ за исторически романи, творчеството му е превеждано на френски, италиански, немски, португалски, гръцки, сръбски и румънски език.
Разговаряме с Хосе Мануел Фахардо дни преди пристигането му в Пловдив за първото издание на фестивала за световна литература Летерапопули (3-10 октомври 2024).
Участвали сте в организацията на редица фестивали по света, а през 2014 г. по покана на Д-р Лаверн дойдохте в Пловдив на международна среща посветена на европейската култура. Защо се съгласихте да бъдете един от съ-основателите на фестивала Leterapopuli?
Вярвам, че има назряла колективна нужда от създаване на знакови места за срещи свързани с писането на книги. Диктатът на медиите и социалните мрежи налага форма на немислене, основана на шум, ефимерност и машинално повторение на послания, безкритично възприемане на реалността, което подкопава основите на нашата култура. Светът става не-мислим. Винаги съм готов да участвам в срещи, които се опитват да свържат литературата и обществения живот и да придадат на словото истинската му тежест. Освен това, първата ми среща с Пловдив през 2014-та пробуди в мен желание да се завърна отново за едно по-задълбочено запознанство.
Какво очаквате от тазгодишното издание?
Надявам се, че то ще послужи за поставяне на основите на един дългосрочен проект, който от една страна, ще помогне на българската литература да влезе в диалог с другите световни литератури, предлагайки й заедно с това международна видимост, а от друга страна, ще послужи като двигател на колективното мислене, даваща на българските читатели инструментите за формиране на собствени критерии – съществено условие за съществуването на гражданска позиция.
А какво ще кажете за следващите години?
Днес всичко се измерва в условията на пазара, включително и културата. Това, което наричаме „културен пазар“, обаче функционира по съвсем различна логика : той не е пазар на търсенето (няма демонстрации на читатели, които да искат исторически романи например или авторски текстове), а по-скоро пазар на предлагането, с други думи пазар, който създава своето търсене чрез това, което се предлага на обществото. Когато се залага на публичността и видимостта на добрата литература, хората четат добра литература; когато се залага на банална литература, читателите в крайна сметка четат лоша литература. Нещо подобно се случва и с фестивалите. Мисля, че има обществена нужда от литературни фестивали, но няма търсене за тях. Но когато фестивалите се създават и поддържат във времето, те създават своя собствена публика година след година. Виждал съм това да се случва няколко пъти. Виждал съм го в Пуерто Рико, където Festival de la Palabra започна с повече или по-малко малка публика и в крайна сметка се превърна в най-голямото масово културно събитие в страната. Виждал съм го и в Португалия, където живея: там един фестивал, създаден в малко градче, фестивалът Correntes d’Escritas, се превърна в най-големия фестивал в страната с многобройна и посветена публика. Точно това се надявам да направи и Leterapopuli – да създаде своя публика и да се превърне в национален и международен културен еталон.
Ще участвате в дебат по последния си роман. Смятате ли, че омразата е най-устойчивият паразит на човечеството? Има ли лек за нея?
Омразата е част от човешкото състояние. Ние обичаме, страхуваме се, желаем, мразим… В нашето бинарно състояние омразата е зверската сянка на величието ни като вид. Тя винаги е била с нас и понякога ни населява. Разбирането на механизмите ѝ е от съществено значение, ако не искаме да попаднем в лапите ѝ, ако искаме да се опитаме да ѝ дадем място в живота си, където да не ни унищожи. Именно това се опитах да направя с моя роман, да вляза в съзнанието на две нормални човешки същества, които, водени от омраза, в крайна сметка се превръщат в чудовища. Живеем във време на голяма омраза. Страхувам се, че ако не внимаваме, ще бездната ще ни повлече.
Запознат ли сте с българската литература?
Знам много малко за българската литература и това е първата причина, поради която се съгласих да помогна за организирането на този фестивал: желанието ми да я опозная и да я споделя с другите. Същото се случи и с мен, когато създадох Festival de la Palabra в Пуерто Рико: почти не познавах пуерториканската литература, въпреки че тя се пишеше на испански, моят роден език. И това беше откритие за мен. Ето за какво служи един литературен фестивал.
За автора
