Слав Недев е сред участниците в тазгодишното издание на Национални есенни изложби Пловдив 2023. В Балабанова къща (дълбока зала), художникът представя три живописни серии, при които обединяващ елемент е субективният подход към урбанистичната среда, превръщаща се в архитектурен мизансцен на реални и имагинерни пейзажи. За връзката субект – обект, функция – състояние, за творбата като за субстанция, родена от реалния свят и света на „сънищата“, извън времето и пространството, можете да прочетете в следното интервю.
Какво ще представите в тазгодишното издание на НЕИ Пловдив 2023?
Ще представя една линия творби, която започва през 2007 година и която, с прекъсвания, продължава да се развива. Поредицата може да бъде условно разделена на три серии, първата от които се казва Пост-урбанистични визии, а втората и третата, които са представяни в малки самостоятелни изложби, съответно Вътрешни/външни пространства и Out of Space – out of time. Към споменатите работи са добавени и четири съвсем нови картини, създадени през последните месеци. Общото за всички тези творби са архитектурният мизансцен и съзерцателният подход.
Споменахте названието Out of Space – out of Time на една от своите самостоятелни изяви. То ми напомня на поемата Dreamland на Едгар Алън По. Можем ли да потърсим конкретен аналог с това мистериозно, невъобразимо далечно място, за което става дума в произведението на По, или по-скоро става дума за място или места, които са във Вашето въображение?
Както се случва често, названието на една творба или изложба кристализира постепенно в процеса на работа. Отварям една скоба, за да кажа, че за мен е много важно в този процес авторът да се намира между тук и там, между така наречения реален свят и света на сънищата (условно казано, защото под „сънища“ тук разбирам онова, което не можем да рационализираме). Запазването на този баланс, умението да се задържиш между тези реалности е важна част от творческия процес.
Out of Space – out of Time е формула, която описва именно „не-място-не-време“. Серията беше вече готова, когато се сетих за този израз, но той подхожда съвсем точно на онова, което ме е интересувало, а това са онези схеми, закони, причини, които са нематериални, но които стоят зад феноменалния свят и го правят такъв, какъвто го познаваме. Те нямат място и време, извън пространство и време са, но са постоянно действащи, постоянно творящи ставащото, което вече има място и време. Ако си послужим с пример от физиката, но само като илюстрация – не виждаме и не можем да локализираме гравитацията нито в пространството, нито във времето, но тя действа постоянно. Светът е проникнат от нея и тя постоянно твори феномени. По подобен начин други принципи стоят зад видимото, без самите те да са видими, но за сметка на това винаги активни и неизбежни. Накратко, заглавието на цикъла-изложба е израз на интуицията за и интереса ми към този вид принципи.
Създавате динамични композиции. Как Вашата интерпретация по темата Функции на състоянието на тазгодишните Национални есенни изложби се съотнася с представените от вас произведения? Къде можем да търсим връзката между реалност и имагинерност, между конкретно и сюрреалистично, между субективно и обективно?
Първата картина от серията (Пост-урбанистична визия No. 1) се появи като спонтанен образ, който остана в съзнанието ми в продължение на дни, т.е. тази работа не е вдъхновена от външен обект, а от вътрешен образ. Следващите картини са инспирирани от реални архитектурни ситуации. Голяма част от творбите са правени по снимки. След като реша, че ще работя по дадено изображение, в процеса на работа променям и развивам първоначалния образ, така че да засиля внушението, което искам да постигна. В този смисъл, макар да тръгват от реални сюжети, в процеса на работа те се превръщат именно в нещо като съзерцателни визии.
Функции на състоянието, струва ми се, може да бъде прочетено веднъж като резултати от дадено състояние и втори път, като определено действие на това състояние. Разликата е, че докато едното е самата дейност, другото е нейният резултат като зависимост (функция) от тази дейност. Затова и темата е много интересна. Един начин да я разберем е: едно състояние винаги има потенциал и характеристики, които се проявяват чрез някаква промяна, която именно е негова функция. Каква е връзката между състояние (начало, пред-условие) и резултат? Как се разкрива и разгръща енергията на началното състояние във времето и пространството. Има ли резултатът (функция) обратно въздействие върху причината (състояние)? От какво зависят пък параметрите на първоначалното състояние, т.е. на какво те са функция? Тези въпроси ме препращат към тоталността на света, мислена като взаимообусловеност, взаимодействие, изменение, които са проявления на неподвластни на времето схеми и закони и в този смисъл като „диалектическа метафизика“.
Върху връзката субект-обект в изкуството разсъждават още от древността Платон, Аристотел, философи като Кант и Хегел и много други.
Връзката субект-обект… са самите творби! Това отношение стои в основата на битието въобще и ако дадено произведение на изкуството успява да влезе в него, да се потопи до степен такава, че през творбата да протече връзка и с трета страна, зрител, то задачата на изкуството е изпълнена. Казвам „трета страна“, защото веднъж имаме връзка между автор и произведение, което е вид екстернализация на автора, след което творбата като посредник (медиум) пренася и дава възможност на зрителя да преживее света на друго човешко същество (автор).
По-конкретно за моята работа, когато видя някакъв образ, независимо дали снимка или „реалност“ (в крайна сметка виждаме, това, което можем да видим и нищо повече), той събужда определени асоциации и мисловни вериги у мен. И ако изображението има потенциал да разкажа с него нещо, което ме вълнува и интересува, така да се каже „влизам“ в него и започвам да го развивам докато стигна до завършена творба. Процесът не е само рационален, но също интуитивен и, за да се върна на въпроса, двупосочен – авторът се обективира в творбата и тя се обективира в него.
Експериментирате с различни медии, от класическа маслена живопис през дигитални медии до скулптура и инсталация. Имате запомнящи се кураторски проекти, самостоятелните ви изложби, една от които беше тази година в галерия Аросита, участия в групови, общи, национални и международни изложби. Известни са пластиките, които създадохте в парк „Розариум“, Казанлък. През 2012 заедно с група съмишленици създавате сдружение Биотоп, чиято основна цел е реализацията на инсталация в градска среда. Кое предопредели избора Ви да се занимавате с изкуство?
Изборът да се занимавам с изкуство беше направен много отдавна, някъде в ранните гимназиални години. Ако трябва да броим,… преди 40 години. Поредица от обстоятелства ме доведе до този път, някои от които изглеждат случайни, а други – като семейната среда, предвидими. Вкъщи изкуството от всякакъв вид е било винаги на почит и е присъствало под различни форми.
Колкото до разнообразието от материали и опити, през годините наистина съм работил с различни медии и стилистика. Може би е въпрос на характер. За мен изкуството е и експеримент, откриване на нови неща, любознателност и постоянно намиране на нови форми. Мисля, че едно от най-важните неща за творчеството е да бъдем автентични, а за това е нужна известна доза свежест, нещо ново, различно, макар и в руслото на индивидуалния път на автора. В крайна сметка, каквото и да прави един човек, той изразява себе си. Един кураторски проект, например, е своеобразно художествено произведение на куратора, т.е. той може да размишлява по дадена тема и да я развива, както с една картина или серия от картини, така и с проект, в който участват и други автори.
Кое Ви накара да приемете поканата за участие в Националните есенни изложби като най-дълго просъществувалия форум за визуално изкуство в България?
Ще започна с благодарност към проф. д-р Галина Лардева, куратор на Националните есенни изложби Пловдив 2023, която ме покани да участвам в това издание, както и към целия екип за отличната работа. Есенните изложби ми изглеждат като компактен годишен алманах на изобразителното изкуство в страната, който ни предлага тематични снимки на процеси в художествения живот. Прекрасно е, че съществуват устойчиво във времето и пожелавам да ги има още много години. Признавам, че съм поласкан да участвам в това издание, заедно с другите автори, които харесвам и високо ценя. Организацията е на много високо ниво. Благодаря!
Автор: Наташа Ноева
За автора
