Слави Панайотов, известен повече като Слави от The Clashers, е добре познат на българската аудитория с канала си във видео платформата YouTube. Слави създава видеа с образователно съдържание, а децата и младежите се влюбиха в него. Към днешна дата има завиден брой последователи и фенове, а на пазара излиза и последната част от трилогията книги, които написа, „Топ мистерии“.
Разговаряме с него за философията на един по-различен вид влогърство, което не залага на външния вид и рекламиране на различни продукти, а по-скоро ни позволява да научим нови факти и да погледнем на нещата от друг ъгъл.
Слави, през последните години се превърна в любимец на подрастващото поколение. Обогатяваш знанията им. Как успя да привлечеш вниманието им?
Мисля, че намерих най-правилната комбинация от интересна информация, поднесена по различен начин и в подходящия обем. Във видеата си съчетавам любопитни теми, но в тях се съдържа история, физика, химия и факти от ежедневието ни, които подсъзнателно зрителите научават. Целта ми е след всяко мое видео аудиторията да знае повече за света около нас.
Като цяло смяташ ли, че съвременните деца са ученолюбиви или ги интересуват други неща?
Може да се изненадате, но откакто започнах да се занимавам с това, виждам един прогрес и все по-нарастващ интерес. Децата, за разлика от всеобщото мнение, според мен четат и се интересуват от много неща. Прави ми впечатление, че като че ли всички са ученолюбиви, но като стигнат тийнейджърството, започват да се вълнуват от други теми, което е напълно нормално.
С какво се различават знанията, които ти им поднасяш, от знанията, които получават в училище?
В последната година се стремя да поднасям информация, за която вече са учили (или ще учат), но по много различен начин. Да вземем за пример Александрийската библиотека. Ако заглавието на видеото е просто името, едва ли би им било интересно. Но нещо от сорта на „Тайните на Александрийската библиотека“ или „Изгубеното знание на Александрийската библиотека“ е много по-примамливо. Веднъж като кликнат, зрителите научават къде е била въпросната библиотека, кога е съществувала и защо е важна в исторически план. Един ден, като се спомене в часовете по история, те ще са подготвени.
Каква е ролята на един влогър – просто да събира последователи с цел популярност или да помогне за изграждането на едно мислещо общество?
Аз не съм типичният влогър, защото това са хора, които снимат ежедневието си и правят различни теми, свързани с тях самите. Аз гледам на себе си повече като на създател на образователно видео съдържание, което цели да обогати културата и знанията на аудиторията ми. Не мога да гарантирам за целите на всички влогъри, но моята е малко по-различна. Имам видеа, в които споделям части от моя живот, но те са насочени към хората, които се интересуват от мен като личност и мисля, че така се сплотяваме със зрителите ми.
Притесняваше ли се да се показваш пред камера в началото?
Да, доста. В началото дори не се показвах, а само говорех на voice over. После се престраших и показах лицето си, но беше трудно, дори неестествено. С времето обаче свикнах, като си представях, че вместо камерата пред мен има хора.
Какво се промени от началото досега? Много фенове, популярност, но какво друго? Какво остава скрито, зад камерата и медийните изяви?
Зад камерата гледам да обръщам внимание на семейството си и на малката ми дъщеря. Популярността е нещо, което върви ръка за ръка с това, което правя и аз ѝ се радвам. Гледам да се развивам и в други посоки, като стартирам различни бизнес начинания, защото за мен YouTube си остава хоби и не го възприемам като работа.
Мистериите са основен предмет на видеата. Българите доколко вярват в конспирации?
Мистериите не трябва да се бъркат с конспирации, макар и много хора да го правят. Конспиративните теории са опит да се обясни даден феномен извън научния опит. Във видеата си аз се старая да представя всички гледни точки, оттам нататък зрителят може да избере на какво да вярва. Българите, както всички хора по света, обичат скритото, това, което е под повърхността, но не мога да кажа доколко се вярва на конспирациите.
Наскоро завърши и последната книга от трилогията „Топ мистерии“, в която ни отвеждаш на пътешествие в космоса. Разкажи ни малко повече за нея.
Третата книга е най-сложната до момента и вярвам, че вече с моите зрители израстваме, така че трябва да надграждаме. В нея разказвам всичко, което знам и съм чел за Вселената през последните 20 години. Стилът на книгата е като този на видеата ми. Представям си, че пред мен стоят хора от всички възрасти и им разказвам различните етапи от развитието на Вселената, квантовия свят, странните обекти в космоса и живота извън този на Земята. Третата ми книга е базирана изцяло на научни факти и последни открития, за които четем постоянно. Смятам, че чрез нея хората ще разберат много интересни факти за света, който ни заобикаля, и за мистерията на живота.
Предвиждаш ли още бъдещи литературни проекти?
Имам няколко интересни идеи, но ще видя коя от тях ще ме вдъхнови най-много.
Няма как да не те върна назад към единствения „скандал“, образувал се около личността ти – когато поведе голяма група планинари да изкачват Мусала. Тогава имаше и много обвинения, че глобата от 5000 лв. ще се събира през дарения. Какво всъщност стана?
Мусала беше едно опорочаване от страна на дадена административна структура на събитие, което целеше да изкара малките от вкъщи, за да опознаят една от природните красоти на България. Беше абсолютно ненужна намеса на служителите на парка, особено след като съм информирал всички отговорни институции, от локални до Министерство на туризма. Дори Община Самоков оказа пълна подкрепа, вдигайки в готовност служителите си. Кметът беше уведомен, БЧК, планинските служби, всички. Когато директорът на НП Рила обяви, че ще иска максималната глоба, определено това ме стресна, защото в този момент щеше да ми е трудно да я изплатя самостоятелно. Много хора ми писаха и искаха да помогнат финансово, включително и участници в похода, затова направих тази сметка. В последствие дарих набраните средства на благотворителна кампания.
Ти си от Пловдив. Много влогъри се възползваха от 2019-а, когато бяхме Европейска столица на културата. Ти не! Защо?
Не знам какво имате предвид под „възползване“, но аз видях, че в града ни не се промениха особено много неща. През цялата 2019-а на влизане от София стояха препълнените с боклук грозни контейнери до КАТ, улиците си бяха в лошо състояние, празнична атмосфера липсваше. Единственото, което си спомням, беше ненужно голямата и доста скъпа еднодневна сцена до тунела. Очаквах значително повече културни събития, театри, концерти, покани на много чуждестранни известни личности. Ние нямаме един свестен стадион, на който да направим по-голям концерт или спортен празник! За каква европейска столица на културата говорим? Та, ако бях се „възползвал“, то посланието ми нямаше да е позитивно, затова реших да се въздържа. Надявам се с общи усилия всички да тръгнем в по-добра посока.
За автора
Европа !!! Спътник на Юпитер