Играта на живота

 

 

Имам една интересна и съвсем незангажираща игра, която искам да поиграем с вас. Двоумя се между няколко заглавия, затова тя все още си няма име.  Правилата на играта са съвсем прости, нужно е само да се поразровите в спомените си и да разчовъркате близкото минало, за да успеете да играете с мен. Целта ѝ е нагледно не толкова сложна – да се поставите в настоящето и да погледнете през истинните очила към бъдещето. И за да стане още по- ясно за всички, ще ви покажа примерно един етап от нашата така специална игра.

Започваме ли?

Помислете добре и ми кажете кои са десетте личности в световен и национален мащаб, с които ще запомните своето детство? Тоест кои десет човека, независимо дали са свързани с история, музика, книги, технологии, гласове и лица от екрана са останали в съзнанието ви като основатели на вашето и на много други като вас минало? По принцип за всеки един човек това са различни личности, но като цяло и обобщено мнение, аз сега ще ви представя един чисто статистически списък на някои от тези хора.

  • Стоянка Мутафова – заради силата на една актриса да променя съдби.
  • Майкъл Джексън – заради музиката, която ни изгради.

Kакто виждате има хора, които вече не са сред нас. Има и хора, които са на преклонна възраст. Миналото, което помним бавно се изменя. Страшното не е това, че тези хора ще си отидат, защото ние няма да позволим техните дела и души да избледнеят. Страшното идва от там, че тези, които идват на тяхно място не са в повечето случаи и грам толкова стойностни артисти, лидери или личности, че да си заслужава да се запомнят. Убедена съм, че не съм едиснтвената, която мсили така. Убедена съм, че и тази игра скоро ще ви стане доста интересна.
Това не е един изпълнен с негативизъм текст, не е и черна хроника. Не се бъркайте с други подобни статии. Тук говорим за статистика, за хора, за животи, повлияли на нашия собствен. Помните ли клуб НЛО и новаторството, което те наложиха в българската телевизия. И как Велко Кънев, в ролята на Старшинката, се вайка от Първолет Каракочев (Чочо Попйорданов) … – „Рожбе, Каракочев!“. А кой ще забрави Емил Димитров и неговата „Моя страна, Моя България“? А Коста Цонев? А Ангел Георгиев – Ачо? Помните ли Георги Черкелов?
А какво остава за чуждестранните „звезди“… Майкъл Джексън и невероятният 13-минутен клип към песента „Трилър“. Уитни Хюстън и незаменимата песен, присъстваща във всеки плейлист „I will always love you” към филма „Бодигард“. Да не забравяме Стийв Джобс, без чиято помощ сега 14-годишните нямаше да знаят какво е смарт телефон с двуядрен процесор, с камера, музика, скайп и всичко друго в него.
Всеки има определен път на тази земя. И неща, за които трябва да остане до края, за да бъдат свършени от него. Това е ясно на всички. Сега ми кажете кои са хората от нашето поколение, за които ще тъжим след 10-15 години? Защото се оказва,че ние, децата на 90-те, сме изградени от културата на 80-те.
Лично за мен не е избор да скърбя за Джъстин Бийбър след години. Нашето поколение от своя страна роди много паметни личности, но повечето от тях сякаш не си заслужава да помним. Парадокс, нали?
Кои ни изградиха през детството ни и продължават да строят настоящето ни? Тук идва мястото да споменем Мишо Шамара, Азис, Слави Трифонов, Иван Костов, група Тату, Камен Воденичаров, Калин Врачански, Андрея, Анелия, Глория, Селена Гомез и още много и различни. Допълнете сами списъка, ако съм пропуснала някого.
Всяко поколение си мисли ,че неговото е правилното и по-доброто.Същото са мислили и бабите ви за родителите ви. Родителите ви за вас. Същото ще мислят и днешните дечковци за следващото поколение. И така нататък… Колелото се върти и годините си минават.

А сега, преди да съм забравила… реших как да се казва тази наша игра. Можете ли да познаете за какво говоря…? За кръговрата на живота, разбира се!

mediacafe.bg – Роси Костадинова