
В крайна сметка тялото се стреми непрекъснато да възстановява, и установява нови равновесни състояния (стреми се към оптималност)
Зъбите са част от система. В нея най-общо участват те, долночелюстната става и дъвкателните мускули. Въпреки че зъбите са най-Здравата субстанция в тялото ни (поради специфичния си минерален състав и структура ), всъщност мускулите са най-Силната част от системата. Това става ясно от състоянията на нарушен нервно-мускулен контрол (например при силен стрес) – когато мускулатурата се съкращава рефлекторно, и буквално троши зъбите, и жалите ни опити да ги възстановяваме. Зъбите стоят закачени в костта, държани от тънички влакна съединителна тъкан. Те не са забучени директно в кост ,за да могат при функция леко да пружинират.
Навсякъде в тази мрежа от влакна има инервация ,както и в костта около зъба.Това е така,за да постъпва нонстоп информация до нервната система какво се случва със структурите. Когато има травма/възпаление на някоя част, нервната система индикира с болка. Върху костта има венец, различно устроен в отделните си части. Знаете си, че зъба се състои от емайл (това мнооого твърдото нещо отгоре ); дентин(другото нещо отдолу ); пулпа (нервът – обаче има много по сериозна роля от това да боли, защото не е само нерв, а и кръвоносни съдове, и клетки които при нужда осигуряват нови твърди структури за защита, и/или направо регенерация).
В цялата дебелина на дентина минават тънки каналчета, в които има продължения на клетки от пулпата -одонтобластни израстъци-които провеждат нервни импулси. Те достигат до границата на емайла и дентина, и точно там обикновено много ме мразите (когато сте решили, че “упойките са вредни”). Зъбите имат определена форма, като най-общо казано тя е такава, че да пасват точно на своите другарчета отгоре и на съседите си. Но по форма пасват и на определени структури от ставата, и на определен лицев профил. Т.е. ние винаги се стремим да съберем най-много информация за Цялата система, за да възстановим формата на дадения зъб възможно най-адекватно на системата. Т.е “пломба като полигон за кацане ” няма, защото ние не сме крави, (нашите дъвкателни движения не са хоризонтални ).
Мускулите затварят и отварят устата при дъвчене и говор. Системата е замислена толкова хитро(но май Творецът не е имал предвид неща като Хроничен стрес),че да можете да дърпате ТИР, стискайки със зъби въжето. Тази функционална якост се обуславя от формата на долната челюст и начинът и на свързване с горната . Представлява равнобедрен триъгълник с остър ъгъл при предните зъби, и основа, свързваща двете стави. Двете стави са шарнир.Когато устата се отваря, движението е по окръжност, не само надолу. Всички тези ъгли и криви във Функцията са директно отразени във Формата на частите (зъбите и техните хълмчета, наклони и долини).
Всяка болка или шум в ставата индикират, че има нередности в захапката. И обратното е вярно, ако видим изпочупени зъби или изразени, болезнено напрегнати мускули, винаги проверяваме състоянието на ставата. Върху системата оказат влияние и устни, бузи и език. Ако тяхната мускулатура е с повишен тонус, буквално могат да наклонят, преместят чрез натиск зъба. Всяка част от системата може да компенсира, поеме част от функция на друга. Това е до определен праг на увреда. След него започва прогресивно да се срива цялата система.
Тогава ние подхождаме към установяване на ново равновесно състояние, но то не е Възстановяване, а Поправка. (т.е. при повредени зъби – счупени, неадекватно възстановени – ставата известно време поема и извършва дъвченет някак. След време започва да щрака и боли). С тази цялостност са съобразени търсенията и изборът ни на материали за възстановка. Докато стигнем до логичните механизми за регенерация на тъканите, ще разчитаме материалите ни да са максимално подобни на тъканите, които възстановяваме (по механични, функционални, естетични показатели), и да сме максимално консервативни/ниско инвазивни в стратегиите и подходите си. Другото, на което разчитаме са Вашите познания и грижи за тъканите – чрез адекватно хранене, стил на живот и мениджмънт на стреса.
Източник: LiveToLift
Автор: Деница Минчева
mediacafe.bg