Какво знаем за фобиите?

Фобиите представляват прекомерни ирационални страхове от специфични неща или ситуации. Хората чувстват инстиктивно неудобство, граничещо с паника, когато застанат с лице към обекта на страха си. Начин да се справим с проблемите е да избегнем стимула, който предизвиква затруднение в различни степени.

Съществуват няколко вида фобии. Първият и най-често срещан вид са простите фобии, които поразяват около 10% от мъжете и жените в еднакво отношение. Типична проста фобия е страхът от животни, височина, медицински процедури, игли, асансьори, вода и пътуване със самолет.

Втора категория са социалните фобии, които включват страх от прегръдка или публично унижение. Номер едно в този списък е страхът от изказване пред публика. Наблюденията показват, че за много хора това е по-страшно от мисълта за смърта. Друга социална фобия е страхът от посещение на ресторанти или други публични места, от използване на обществени тоалетни, изчервяване пред хора, срещи с непознати.

Приблизително 1 на 20 души страда от третия и най-тежък вид фобии – агорафобия (страх от пазари). Хората с това заболяване избягват обществените места от страх да не получат паническа криза. Обикновено заболяването започва със спонтанна паническа криза. Болният започва да избягва местата, където би се почувствал притеснен. Подобна криза може да се повтори. Или човекът се страхува, че не би могъл да се измъкне, когато трябва. Паниката, която изпитва е съизмерима с реакцията на силен стрес. Симптомите са сърцебиене, учестен пулс, болки в гърдите и недостиг на въздух, което може да накара човека да си помисли, че получава сърдечна криза. Могат да се появят световъртеж, гадене, изпотяване, щок, тръпки. Или може да последва усещане за нереалност и загуба на контрол и човекът да се почувства така, като че ли умира.

Фобиите обикновено започват, когато мозъкът свърже обект или ситуация с опасно или травмиращо събитие. Понякога връзката е ясна. Човек, който за малко не се е удавил в детството си, развива впоследствие фобия към водата. В други случаи връзката далеч не е така очевидна. Елен Мажисън, психолог от Ню Йорк, съобщава за пациентка с фобия за пеперуди. Макар че живее в град и няма възможност да вижда пеперуди, тя е обладана от мисълта за тази възможност, която не й дава мира. Специални техники й помагат да си спомня за травмиращ инцидент в живота, случил се когато била на 3 години. Тогава майка й получила нервна криза и трябвало да бъде поставена в усмирителна риза. Когато я отвеждали, момиченцето гледало и пищяло, а наоколо летяла пеперуда. От тоз момент ужасът от случилото се се свързвал подсъзнателно с нея.

Понякога фобиите а резултат от страха, свързан с нещо в ранното детство. Страхът от кучета може да накара детето да бяга. Това става навик и човек продължава да ги избягва дори, когато порасне. Постепенно този страх се превръща във фобия.

Традиционният физиологичен подход към фобиите включва въображаема или реална десенсибилизация. Въображаемата започва, когато пациентът се постави в състояние на дълбока релаксация. От него се иска да си представи спокойна картина, като морски бряг или планински връх. Може да се използва прогресивна релаксационна техника. След това пациентът преминава към представата за по-трудна сцена, в която се включва обектът или ситуацията, предизвикващи страх. Човек с фобия към асансьорите може да премине от спокойния морски пейзаж към относително спокойната сцена с асансьор. Например да си представи, че е с някого, на когото има доверие, и натиска бутона за повикване на асансьора. След един или два сеанса болният ще се почувства спокоен, когато вижда да се отваря вратата на асансьора. Следващата стъпка е да си представя как влиза в асансьора и така, докато за почне да си представя, че се вози сам. Това е последвано действителна десенсибилизация. Така се предприемат малко стъпки за превъзмогване на фобията. Болните свикват с всеки малък успех, преди да преминат по-нататък. Но пътят не винаги е прав. Обикновено болните прогресират, след което се връщат няколко стъпки, преди да тръгнат отново напред. Съществуват и други методи, а медицината непрекъснато се опитва да открие по-успешни терапии.

Птеронофобия – страх от това да бъдете “окапан” от птица
Педиофобия – страх от кукли
Русофобия – за разлика от широко използваното у нас, това всъщност е страх от руснаци, а не че не ги харесвате
Синофобия – страх от китайци и китайската култура
Консекоталеофобия – страх от … клечки за зъби
Дендрофобия – страх от дървета
Декстрофобия – страх от обекти разположени от дясно на тялото
Елеутерофобия – страх от свободата
Епистемофобия – страх от знание
Ереутрофобия – страх от изчервяване
Генуфобия – страх от колене
Гелиофобия – страх от смях
Графофобия – страх от писане
Геумофобия – страх от опитване
Hippopotomonstrosesquippedaliophobia (няма превод) – Страх от дълги думи
Хилофобия – страх от гори
Джапанофобия – страх от Япония и японци
Джудофобия – страх от евреи
Койнонифобия – страх от стаи
Левкофобия – страх от белия цвят
Левофобия – страх от обекти разположени от лявата страна на тялото
Логофобия – страх от думи
Мелофобия – страх от музика
Панофобия – страх от…всичко
Папафобия – страх от папата
Фобофобия – страх от възникване на фобии

Oчаквайте в някоя следваща статия фобиите на известните личности