Къде е Пловдив в борбата за Европейска столица?

Пловдив – Европейска столица на културата, къде сме ние?
plovediv2
В предходния материал „Пловдив – Европейска столица на културата, срещу какво се борим?“ разгледахме стратегиите и ресурсите, с които разполагат конкурентите на нашия град в надпреварата за Европейска столица на културата. Сега идва моментът да установим дали сме конкурентноспособни и да определим нашата позиция между тях.

На първо място трябва да отбележим една от основните причини за кандидатурата не само на Пловдив, но и на всички останали участници – спечелилият град ще разполага с европейски субсидии за подобряване на инфраструктурата си и реализиране на проектите, допълнително ще бъдат инвестирани около 200 млн. евро и ще бъдат ангажирани в програмите над 2 млн. души в период от 6 години. Цифри които биха изкушили и най-невзрачният град да се „пробва“ в надпреварата.
В Пловдив обаче битува едно всеобщо схващане, че едва ли не титлата ни е в кърпа вързана. Може би осланяйки се на старата слава останала от „Европейски месец на културата – Пловдив 1999“, събитие предхождащо „европейската столица“, но отстъпващо многократно по мащаб. И тъй като вече сме били домакин на събитие свързано с културата, си мислим, че ще станем и сега. Още повече, че в организационния комитет на пловдивската кандидатура участват някои от хората участвали и през 1999 година…
От една страна е естествено в екипа да има опитни кадри, които са наясно какво правят и как да го направят и какво се изисква, но от друга – хората се захабяват, а дори понякога и не разбират съвременните изисквания и тенденции. Тоест 13 години са много време, а за стара слава нови награди не се дават.
Не е тайна, че от години икономическата картина в града става все по-лоша. Липсва работа за висококвалифицирани кадри, а те от своя страна „изнасят“ интелекта си или извън пределите на страната или към столицата, където са съсредоточени почти всички ресурси в държавата.
plovediv3
Студентите пък отдавна са се отдали на алкохолни гуляи, запленени от етно-поп-фолк-ориенталските ритми и кичозната обстановка на множеството „чалга“ заведения в града. Дори похвалната проява на организаторите на Open Student Fest е поредния повод за множеството студенти да се отдадат на любимото си занимание – пиене под звуците на чалга, за символичната сума от един лев за гривна, без да се интересуват от културните и социални прояви във фестивала.

Събитията от културния календар на Пловдив се посещават предимно от един и същ кръг хора, надхвърлили 40-те, а и по нищо не изглежда да се правят опити за привличането на интереса на младите. Но разбира се съществува определена закономерност между социално положение и посещаване на културни събития. Колкото по-развито е едно общество в икономическо отношение, толкова е и по-развито и в социално. С други думи казано – колкото по-слаба икономика има, колкото по-малко работни места за висококвалифицирани кадри се отварят, толкова по-слаба културна заинтересованост ще съществува сред обществото, както и слаба креативност от негова страна.
Положението в Пловдив се влошава още повече след скандалите свързани с едно от най-масовите и комерсиални културни събития в града – „Нощта на музеите и галериите“. Няма да коментирам кой прав и кой крив в скандала, но публичната „борба“ за пари и то от хората организирали събитие замислено с идеална цел, имащо идеята да доближи гражданите до културата и изкуството, говори единствено и само за степента на развитие на нашето общество, и то не особено ласкателно.
plovdiv_kultura
Примката около врата ни се затяга все повече и повече когато преди около месец стана известен идейният проект за кандидатурата на Пловдив за Европейска столица на културата. Както немския делегат се изказа – „концепция толкова абстрактна, объркана и несвързана, различаваща се от същността на града, че не получи одобрението на контролните органи от Брюксел и трябва да бъде преработена изцяло“. Което означава, че и без това започнахме подготовката на кандидатурата си значително по-късно от останалите градове, а сега ни върнаха и в първи клас… заради концепция неотговаряща на изискванията поставени в конкурса. Лошо нали?

 

А когато към всичко това прибавим един плачевно изглеждащ Стар град с къщи на стотици години, заплашващи исторически да се сгромолясат върху главите на туристите, с калдъръм толкова разместен, че вървенето по него се оказва изпитание, дори и с ниски обувки; че Пловдив е един град съчетаващ многовековна култура, но неспособен да събуди жителите си от апатията на ежедневието; че случващите се културни събития от световно значение биват много слабо посетени, а чалгата звучи от студентските общежития денонощно, тогава картинката става абсолютно трагична.
Защото идеите се изчерпват, а хората се изхабяват и за това трябва да бъдат заменени от други, по-млади, по-амбициозни, разбиращи своето време и това което изисква то, за да сътворят нещо красиво и полезно за всички нас, но за целта трябва да им се даде шанс! А колкото повече се отлага, толкова по трудно след това ще се събуди интересът на обществото.
plovdiv-stolicanakulturata
Снимки: Милен Гелишев, Симеон Тодоров (създатели на pLOVEdiv)

mediacafe.bg
– Силвия Рангелова