Всички, които обичат българската история знаят за „България на три морета”. Особено хората с по-патриотично или националистическо мислене. Хората, които разбират от история обаче знаят също така, че тези граници са постигани, както с много кръв и лишения на бойното поле, така и в резултат на общонароден културен разцвет. В днешно време реализмът ни подсказва, че такива неща, като „България на три морета“ са невъзможни. Защо? Когато тези граници са постигани ние сме били висш фактор и всички съседни нам народи са се съобразявали с нас и са взаимствали от нашата култура.
Аз естествено като музикант ще коментирам само и единствено изкуството в България, защото нямам моралното право да занимавам политически изтормозените Българи с повече политика. Великият Българин Васил Левски е казал:
„Ако е за българско, то времето е в нас и ние сме във времето, то нас обръща и ние него обръщаме”.
В наше време всички ние живеем с мисълта, че времето си тече и нищо хубаво не се случва и как да е обратното, когато България е на границата на културна катастрофа!? Затварят се опери, докато музиката на съседните нам народи ни е обсебила напълно с пошлостта си, с лесното си предъвкване и забравяме, че през хилядите години история не ние сме копирали, а другите са взимали от нас с възхищение и уважение от напредъка ни!
Колкото и да ме е яд на моментната ситуация, нямам правото като Българин да позволявам на себе си и на хората, които обичам да униват, защото в крайна сметка нашата най-важна мисия на тази земя е да запазим България – нещо, което в предишни години е било много по-трудно отколкото на нас и ще е срамно ако не успеем да го направим. Хиляди години сме изживявали какви ли не кризи и сме преживявали какви ли не трудности и катастрофи, за да се запазим като народност. През времето обаче сме се изморили да решаваме проблемите си сами и в момента всеки гледа да се спасява поотделно. Грешка, която се надявам да не продължи, последствията няма да чакат вечно. Силата на българският дух винаги е била в единството. Много често забравяме какво пише на нашия герб, а именно „Съединението прави силата”. В самите си основи Българщината се позовава на обединение. Няма неща, които да са прерастнали в големи без да са били малки. Така е устроена цялата ни вселена! Така сме устроени и ние хората. Трябва да започнем заедно да поставим основите на едно чисто начало и да достигнем висините на развитието си като хора ,защото сме длъжни не на държавата си, а на милионите Българи жертвали себе си и своето в името на нещо ,което е повече от всичко-България!
Знам, че повечето от вас си казват: За какво развитие ми говори тоя прост музикант… Аз като мина по главната и видя суриите с развилнели се полуголи младежи и лошо ми става! Да не говорим като чуя ориенталските зурни и гръцките сиртакита да звучат в едно… Може би е така, но проблема не е в съществуването на нещо неразвито… във вселената си има равновесие, което трябва да се следва. Както има долно, така има и горно! Лошото е, че в днешно време горно почти няма или ако има, то бива потъпквано и е на прага на изчезването си, а когато равновесието във вселената бъде нарушено винаги следва хаос. Спомнете си за музикалния ни театър, за филмовите ни продукции, музикалните ни фестивали на световно ниво и уважението при споменаването на думата българин. От тях са останали само порно клиповете (някои от които съвсем истински) ,за които не е нужен звук на телевизора, грандиозните безплатни концерти (приличащи на прословутите безплатни кебабчета преди избори) на мега звездите на всичко друго, но не и на Българската музика и театрите, които играят по списания и телевизии.
Далеч съм от мисълта за революция и стачки… на това сме се нагледали прекалено много, но истината поне за мен е в екипната работа на младите хора ,защото това винаги е била най-силната част на нашето общество ,която по време на прехода избледня и почти изчезна. Ние сме хората ,които трябва да поемем отговорност за ставащото в държавата ни, защото старите хора са поемали отговорност много пъти, когато те са били млади и когато те са се съобразявали с тогавашната действителност. Желанието ми е младите хора да не ходят на политически събирания на която и да е партия (имам приятелка, която обича да ходи на Бузлуджа само, защото: „Има еденйе и пиинйе и става купона”) , а вместо това да се загледат как сами могат да решат проблемите на обществото ни.
Всичко трябва да се започне отначало! Никой политик няма да ти вкара акъла да изчакаш 10 метра до кофата с боклук преди да си изхвърлиш отпадъците! Никой политик няма да ти построи къщата или да ти полее градинката! Никой политик няма да ти гледа животните и да ти даде искра за положително развитие в живота ти! Който не е забелязал комунизма свърши и няма партия-майка ,която да се кара на децата си и да ги задължава да си мият ръчичките и зъбките! Помагаш на държавата си не когато развиваш теории колко велики сме били ,защото ние това си го знаем. Помагаш и тогава, когато се опиташ поне сам да приличаш поне малко на великите пък кой знае… един ден може и да ги стигнеш. Най-малкото няма да си във вреда на обществото си, а дали ще вдигнеш боклука от улицата или ще кажеш: „Ми той не е мой за к’во да го вдигам аз?” или не това вече е въпрос на личното ти мнение (все пак живеем в демокрация). Ясно е, че няма да стане веднага, но за всичко си има начало и е по-сладко, когато всичко става постепенно и когато го правиш с други хора…
Аз няма да променя парламента! Аз няма да оправя стадион „Пловдив”! Аз няма да отворя опери и да отварям училища! Но… Аз ще бъда джентълмен и ще спазвам градския ред! Аз ще вдигам боклука на другите докато те не се усетят, че е грозно да го оставят на улицата! Аз ще се събирам всяка събота или неделя с приятели, за да направим нечия градинка и да облагородим някое между блоково пространство! Тази събота в 10ч. всички ще бъдем в старчески дом „Св.Василий велики” в Квартал Кичук Париж – Пловдив Започва се от малкото… който иска е добре дошъл!
Марин Йончев – mediacafe.bg
За автора
