Осведомена съм за наркотиците. По-предпазлива съм, внимавам какво и от кого взимам.
Осведомена съм за кражбите. По-предпазлива съм, винаги заключвам. Осведомена съм за грешките, по-предпазлива съм, внимавам да не греша.
Знам много за много неща. Знам достатъчно, за да се тревожа непрекъснато. Нося ли чадър, изключих ли ютията, загасих ли лампата, затворих ли вратата, къде са ми ключовете…
Тревожа се дали ще стигна навреме, ще се справя ли на изпита, дали да помогна на някого…, а ще имам ли сили да го направя?? Тревожа се, притеснявам се, подозирам всички…
И защо е всичко това? Защо не мога да се доверя на някого безусловно? Да спра да преценявам „да” или „не” и да взема импулсивно решение? Защо не съм като малките деца и с усмивка и протегнати ръце да вземам всичко, което ми е дадено независимо дали е от познат или не?
Аз знам. И вие знаете. Или поне така се предполага. А защо се предполага така? Кои сте Вие? Защо да Ви разкрия мислите си? Ами ако ме издадете? Или ако сте шпиони и ме измамите? Да Ви кажа или не? Ами ако….НЕ!
СТИГА!!!
Ще Ви кажа, но няма да повторя.
Учените са доказали, че колкото по-интелигентен е даден човек, толкова по-често изпитва страх. Да се страхуваш, означава да внимаваш, да подозираш, да не се доверяваш, да се безпокоиш, да искаш да се предпазиш… Както гласи един от законите на Мърфи: „Паякът в банята е все по-голям при всяка следваща среща с него”.
Опитът идва с грешките, а грешките идват от невежество. А опитът с какво идва? Той идва с подозрителността.
mediacafe.bg
За автора
