
Този ден отвори очите ми и накара зеницата ми да заиграе на нова игра – търсене и постигане на доволство от всяка секунда живот. Мозъкът ми реши да направи най – накрая пролетно почистване. Добре започна със старателно изтупване на праха наслоен в чудовищно количество пластове върху смеха ми. Сега той продължава да чисти и освежава, а аз произвеждам радост във вдъхновяващи количества, с добро стартово качество. Ето така замених старото мрънкотене с ново тананикане.
Колело с три гуми.
Усмивка без зъби.
Намигаща котка на пътя.
Пресушен водопад за наслука.
Книга с липсващи страници.
Мисли на пълзящи паяци.
Прекопирана пижама зад стена.
Заоблени ъгли на къса коса.
Океани бушуващи в чаши.
Вселена разлята в очите ни прашни.
Тъга в ракла заключена. Китка здравец зад ухо сгушена.
Любовник диво шепнещ в мътното.
Любим – разплел е тъмното.
Камбана огласява утрото.
Цветомира Енева – mediacafe.bg
