Роби от кога?

robi_plovdiv
Преди няколко дни Пловдив осъмна с окачен транспарант на ключово място в града носещо провокативният въпрос „Роби до кога?“. Мнозина предполагаха, че „лозунгът“ цели да обърне вниманието на гражданите към предстоящия протест срещу ръста на цените на топло – и електроенергията както и срещу липсата на адекватна реакция от страна на управляващите.

 

И бяха прави. Организаторите на протеста използваха „мистериозната“ карта като метод, чрез който да привлекат вниманието на гражданите, за да се включат в шествието след два дни. Стратегически може би добър ход, но не мога да кажа същото за избора на „лозунг“.

 

Защото всеки, който поне малко е запознат с българската народопсихология трябва да знае, че когато в дадено изречение, отнасящо се до родното общество, се спомене думата „роб“, то в съзнанието на българина изникват всякакъв вид асоциации с едно историческо минало продължило 500 години. По този начин, колкото и организаторите на протеста да призовават към етническа толерантност и мирно шествие, подсъзнанието ни вече е направило връзката между зададения въпрос, целта на протеста и кражбите на електричество от население от определен етнически произход. Нещо като 25-тият кадър в киното – гледаш си любовната драма, а накрая не можеш да живееш без единствената безалкохолна напитка, способна да те изпрати в небето и то без помощта на допълнителни съоръжения.

 

Нарочно или по случайност, с подобни двусмислици трябва да се внимава, още повече когато се претендира за промяна на политическото статукво. Вече не живеем в социализъм, когато е можело да се прочетат лозунги в болниците като „Да не оставим нито един пациент да умре без лекарска помощ!“ или в лудниците „Всички луди – на борба за мир!“. В световните тенденции свързани с политическото говорене се обръща особено голямо внимание на посланията. Те трябва да са достъпни, да провокират и да пораждат правилните емоции, но да не са двусмислени. Тогава въпросът е: По случайност или нарочно?

 

Ако приемем, че подтикването към негодувания срещу определен етнос е умишлено, то следователно зад протеста седи крайна националистическа организация, умело използваща моментните обществени настроения за популистки цели.

 

Но ако допуснем, че посланието на лозунга е имало съвсем различна цел, то трябва да отбележим, че в такъв случай организаторите са пълни аматьори. Което становище се потвърди и в момента когато реших да се запозная с програмата на съответната организация и установих, че такава липсва

 

На нейно място стояха гръмки думи, защитаващи онеправданите и призиви за премахване на сега съществуващата система, без да става ясно как това ще се осъществи и с какво ще бъде заменена тя. Утопичната „програма“ на организаторите даде тласък на един протест, който би бил нормална реакция на обществото в старите и развити демокрации, но тук той се превърна в протест с искания, показващи само и единствено незнанието на обществото. Защото, едва ли моментът на нестабилна икономическа обстановка в цяла Европа, е особено подходящ, за да се изкупуват от държавата акциите на електроразпределителните дружествата, каквото беше едно от исканията. Вече се събират подписи за общонационален референдум по същия въпрос. И ако по-голямата част от населението не е наясно, че референдумът е неефективна форма за взимане на решение по подобен проблем, то организаторите би трябвало да знаят това.

 

Фактът, че агитират за подобно изключително скъпо начинание, което би било проведено с парите на защитаваните от тях онеправдани люде, навежда на мисълта, че става въпрос за евтин популизъм от страна на псевдо патриоти, заформили организацията си може би на по бира.

 

Не е лошо хората да реагират и да защитават правата си, но когато в подножието на Стария град увисне анонимен транспарант, навяващ не до там миролюбиви асоциации, и общинска собственост (била тя и алеята в Градската градина) бива надраскана, това е политически некоректно.

 

Защото политиката може да не е всичко, но всичко е политика. А когато си решил да променяш системата, трябва да го направиш с нейните механизми, а за целта трябва да ги познаваш добре. Но нека все пак не забравяме, че с революция няма еволюция!

 

mediacafe.bg – Силвия Рангелова

За автора