Тъмната страна на Оскарите

И тазгодишните награди на Филмовата академия в САЩ преминаха без особени произшествия и много раздадени златни статуетки. Имаше доволни от успеха си наградени и разочаровани от явно подценяване загубили.

За повечето актьори спечелването на „Оскар“ представлява много повече от потупване по гърба за добре свършената работа. Този малък златен човек може да бъде мощен съюзник на масата за преговори в Холивуд. Той носи огромно влияние, разширен достъп, увеличаване на възможностите и, разбира се, значителен тласък в повишаването на заплащането на късметлията, който го притежава. Но има и тъмна, фаустова страна на силата, която носи тази малка статуетка, и ако не се използва разумно, тя бързо може да развали една обещава кариера в киното. Звучи ви като измислена от някой добър разказвач приказка, нали? За жалост не е точно така.

Затова актьорите, които си тръгват със статуетки от тазгодишните награди „Оскар“, биха постъпили доста разумно, ако успеят да избегнат тези потенциални следоскарови клопки.

Толкова много пъти сме ставали свидетели как актьори, спечелили „Оскар“, загърбват своята страст към славата и остават на стари лаври, обирайки набързо поредица от лесни роли, които не провокират в тях развитие. В интерес на истината най-големият подарък, който Академията някога е давала на Ал Пачино, беше това да не обърне внимание на неговата заслужаваща „Оскар“ игра в Dog Day Afternoon(1975), Serpico (1973) и първите две части на „Кръстникът“(1972, 1974). Защо ли? Защото ролята, за която той спечели „Оскар“, от невероятния филм от 1992 година „Усещане за жена“, изкара на яве и окончателно доказа неговия невероятен усет, страхотна, завладяваща игра и неминуемосилното му присъствие на екрана.

Някои актьори поемат пък по напълно обратния път, взимайки високоплатени роли в лекомислени филми, използвайки спечеления „Оскар“ за свой личен своеобразен банкомат. Никой в Холидуд не илюстрира този достоен за съжаление феномен по-добре от Никълъс Кейдж, чиято удостоена с „Оскар“ игра в „Да напуснеш Лас Вегас“(1995) е последвана от участие в няколко филма на Джери Брукхаймър, в „Скалата“ (1996) и „Въздушен конвой“ (1997), последният от които е режисиран от прочутия автор Майкъл Бей. По ирония на съдбата тези филми се оказаха най-добрите в следоскаровата кариера на Кейдж.

И последният капан, в който изпадат най-често великите актьори, спечелили един или два „Оскар-а“ в живота си е Фаталното надценяване.

„Оскар“-ът може да бъде особено опасен за опитни актьори, свикнали да преотстъпват светлината на прожекторите на по-малко талантливи свои колеги. Така те стават жертви на собствените си деструктивни мисли и поемат бързо и необмислено главни роли в проекти, за които не са толкова подходящи. „Пропадането“ на кариерата на Кевин Спейси след неговия „Оскар“ за „Американски прелести“ се вижда ясно в последващите му избори за участия. Така Спейси се оказа най-голямата жертва на „Оскарите“.

Това е така нареченото любовно проклятие, което застига наградените в категорията „Най-добра женска роля“. То гласи, че актрисата, спечелила „Оскар“ за своята невероятна игра, ще бъде предадена от своя съпруг или приятел – независимо дали той ще ѝ изневери или ще ѝ поиска развод много скоро след церемонията. Говори се, че това застига и спечелилите награда за „Най-добра поддържаща женска роля“.

През годините определено има доста примери за присъствието на такава мистична сила. Като започнем от Клодет Колберт през 1935, която скоро след „Оскарите“ получава молба за развод от съпуга си Норман Фостър и стигнем до така познатата ни Сандра Бълок, която печели награда за невероятната си игра през 2010 и нейния вече бивш съпруг Джеси Джеймс. Това, на което можем да се надяваме е проклятието на „Оскарите“ да не сполети и тазгодишната носителка на наградата – Мерил Стрийп.

И тук остава въпроса – защо именно само носителките на „Оскар“ са потърпевши от тази игра на съдбата? Защо не наградените в „Най-добра мъжка роля“ не загубват личния си живот, спечелвайки признание за професионалния. Може би никога няма да разберем. Но едно е сигурно, както сподели в TEDx писателката Джена МакКарти- ако искате вашият брак да сработи и да просъществува дълго време… не печелете Оскар за най-добра актриса.

mediacafe.bg – Роси Костадинова