Три дни преди началото на юбилейното 15-то издание на Сцена на кръстопът, имам 25 посоки в главата си. Точно толкова са постановките, които ще можем да гледаме като част от най-мащабния театрален форум в България. Точно на толкова се разделям в решенията си кое заглавие искам да гледам. И да, решавам, че искам да гледам всичко, не искам кръстопътища, искам този фестивал да се случи и на мен. Есента в Пловдив винаги носи необичайно очарование заслуга, за което има и магията, която се случва всеки септември на театралната сцена.
Обичам да вляза в заглъхналата, затъмнена зала, да се настаня удобно и да потъна в случващото се пред мен. Обичам първия ред. Да наблюдавам всяка мимика по лицата на актьорите, всеки малък жест, седнала там, анонимна – един от многото наблюдатели на постановката-живот. Не е чудно, че и тази година ми се иска да прелетя над кукувиче гнездо на крилете на Александър Морфов, да потъна в зимната приказка и в очите на Явор Бахаров, да усетя шарената лудост на Фрида в красивите й тоалети и декори, да преживея отново първата любов, да посетя кукления дом след разкриването на тайните му, да постоя под сянката на държавните липи и на невероятното светоусещане на Мариус Куркинкси, да поразмишлявам над женските тайни над вкусно тирамису, да се полутам в полите и трудностите в семейния живот на кралицата майка.
Иска ми се да се отдам на магията, да избягам за час или за два от собственото си битие, за да съпреживея нечие чуждо усещане за едно от многото лица на разноликия живот. Зеленото око ме пронизва всеки път, когато мина покрай някой билборд. Напомня ми, че съм просто наблюдател, но че ако отворя широко очите си ще дойде прозрението, което за всеки в тъмната, притихнала зала ще бъде различно. Готови ли сте да се случите там, пред сцената?
Три дни преди кръстопътят да прелее в различни посоки билети почти няма и то при цена от по 30лв. Умората от неумелия политически театър, финансовите затруднения или безкрайните битовизми за пореден път остават по-слаби от силата на думите и добрата актьорска игра. Може би вече сме прозряли колко влюбени в театъра сме всъщност?
За автора
