Нека поговорим за пътя и пътуването в човешкия живот. Пътища много, посоки различни, коя от коя по- вълнуваща и непозната. Тези две понятия са се превърнали в една неотменна част от живота ни , сякаш светът ни е тесен. Търсим ли, търсим и все не ни стига. Бродим из широкия свят, устремени към ‘’нещо по-добро”.
Може би това е мисълта , с която една трета от младите в България тръгват на запад. Ами да ,нали там ‘’ нещата са по-добре’’. Майка България няма какво да ни покаже , няма какво повече да ни даде и затова решаваме да я напуснем , убедени в това , че западноевропейската цивилизация ще ни даде повече , ‘’нещо по-добро’’.
Интерсна е представата на балкнеца за западните държави. Някак издигаме в култ постиженията им: технически напредък, стабилна финансова и социална политика, резултатна образователна система, отлична транспортна мрежа и прочее -все примамливи за един изтоно-европеец митове. Но какво всъшност рабира един осемнадесет годишен , тукущо завършил гимназия, човек?! И колко точно го вълнуват всички тези , тъй важни за статистиката термини? Ами много малко, а някои изобщо. Ние си знаем едно: ‘’ На Запад е друго. Там хората са хора и животът е по-добър. И образованието е на ниво, та като учиш , да знаеш за какво учиш!”, с тези думи сме откърмени и с тези думи ни качват на автобуса за Европа, за да станем и ние хора.
Независимо колко е достоверна информацията , в България си знаем , че като завърши човек на запад , значи е успял или поне тепърва ще успява.
И тръгваш! Имаш чувството, че отиваш някъде, където хората са отлично образовани и са постигнали всичко с ума си …. да , ама не!
Нека поговорим за образователната система – една наболяла от години тема в България. Всеизвестно е клишето , че нашата образователна система е остаряла. Обвинения много, опити за промяна също много, резултати – почти никакви. И тръгваш да дириш по-добра образователна система.
Идваш тук , на запад , започваш да живееш , да се обучаваш като хората от ‘напредналите държави’. И какво осъзнаваш – лошата ни образователна система те е образовала доста добре , да не кажа чудесно , в сравнение с отличната западноевропейска. Неочаквано, но факт. И какво се оказва : бягаме от нашата , за да се отдадем на една добре функционираща, но не толкова резултатна система.
Друг е въпросът , че прецедента в решението да се отправим на запад е не толкова обучението , а това , което би трябвало да се случи след него – професия -> работа -> уреден живот – ‘’нещо по-добро’’. Това е една от малкото непресилени представи за Европа. Наистина тук, завършиш ли, се пласираш добре на „пазара за работна ръка’“ .
Друг е въпросът обаче , че познанията, на завършилите тук , биват развити само в изучаваната област, което по някакъв начин ограничава човека и спира развитието му до една определена точка, където си има дипломата от университета , следователно работното място , а вероятно и ‘по-добрия живот’ от този на голяма част от сънародниците ни.Може би наистина е това системата на ‘успеха’, може би това стига.
Не мога да кажа кое е по-доброто, но едно е сигурно, тук ,макар и мудно, живота си тече , системата работи добре , недоволните не са мнозинство, а станат л, държавата бързо удовлетворява исканията според системата и западно европейската машина продължава своя ход. А ние децата от изтока нека гледаме и да се учим как се правят нещата по европейски.
Ганка Пейковска – mediacafe.bg
За автора
