Зимна приказка в пролетно време


„Зимна приказка”
е името на една от най-новите пиеси, които се поставят този сезон в театрална работилница „Сфумато”. Шекспировото произведение е адаптирано и режисирано от Маргарита Младенова. Типично в духа на установения „сфуматовски” стил то съчетава в себе си традицията на класическия театър и новаторство на алтернативното драматично изкуство.


Премиерата се състоя
в края на януари. Оттогава насам билетите за всяка „Зимна приказка” се изкупуват поне седмица преди датата, на която се играе постановката, а залите са толкова пълни, че столовете не достигат. Интересът е огромен – както от страна на българи, така и на чужденци. Не е случайно, че произведението е номирано в 7 категории от предстоящото връчване на наградите Аскеер 2011. Сред номинациите са за най-добро представление, режисура, сценография, музика, както и изгряващи звезди.

 


В центъра на проблемния смисъл отново застава човекът.
И отново дерзанията му изглеждат абсолютно гениални – прекалено прости и повтарящо се посредствени в своята същност и едновременно с това непреодолеми, жестоки и с необратими последствия. Драматичният ефект е засилен и чрез идеята за разкаянието и наследството – своите грешки завещаваме на най-скъпите си, децата. Цялата тази суровост, толкова истинска и актуална, е обвита в приказния мотив за един мит и една песен. „Има по света древни люлчини песни, които преспиват детето със страшни истории и така го подготвят за суовото му битие” – това казва режисьорката още в уводните си думи за пиесата.

 

Актьорската игра е толкова фина, че всички тези замисли и други идеи се заплитат като открояват нюансите на всяка частица живот. Това е постигнато от неочаквано доброто сработване между актьори „ветерани” в „Сфумато” (Христо Петков, Елена Димитрова, Цветан Алексиев) и новоизгряващи лица (Явор Бахаров, Бойко Кръстанов), които нашумяха по-скоро от малкия екран. Ролите им в „Зимна прикзка” са блестящо изиграни, въпреки че нямат почти никакви общи характеристики с познатите персонажи от известния сериал „Стъклен дом”. А на популярен език това означава добър актьор! Ето защо не е изненада, че точно това са и две от трите имена, номинирани в категорията за новозгряващи таланти на тазгодишните Аскеери.
Музиката, костюмите, сценографията, всеки елемент е безупречен, ефектен и изненадващ сам по себе си. Съчетанието им е толкова добре осъществено, че зрителят дори не си дава сметка, че това всъщност са отделни фрагменти. И, ако зрителският интерес е количествено доказателство за добре свършената работа, то това е качествено свидетелство за майсторство.

 

И така нататък, и така нататък…

 

Най-просто казано, моят съвет е – отидете и вижте. Тъкмо ще сте гледали поне едно представление от сигурните победителите на Аскеерите 2011. И побързайте, защото театралният сезон е към края си, а, както вече споменах, билети трудно се намират. Датите, на които пиесата ще се играе през май, са 13 и 30.

 

За повече информация!


фотограф – Симон Варсано

mediacafe.bg – Моника Балабанова