Пловдив почете 145-та годишнина от Освобождението на града

На днешния ден, 16 януари се навършват 145 години от Освобождението на Пловдив от османско иго. По този повод Община Пловдив организира възпоменателно тържествено честване пред паметника на Капитан Бураго в Дондуковата градина на Пловдив. Съдбата отрежда мисията на освободител на Пловдив на Капитан Александър Петрович  Бураго, който с 63-ма драгуни навлиза в града от запад, използва изненадата и завзема централната част. Заедно с въоръжените отряди от българи, капитан Бураго превзема железопътната станция и започва прочистването на кварталите от черкезите. На 16 януари 1878 започва свободният летопис на Пловдив.

Слово по повод годишнината и събитията от 1878 година произнесе Стоян Иванов – директор на Регионален исторически музей – Пловдив, водещ бе Златко Павлов.

В официалната церемония, включваща полагане на венци и цветя на паметника на капитан Бураго участваха почетна рота, венценосци, военен духов оркестър, представители на комитет „Родолюбие“ и на Съюза на офицерите и сержантите от запаса и резерва от Пловдив.

Строят прие генерал-майор Явор Матеев – командир на „Съвместното командване на специалните операции“ и командир на пловдивския гарнизон. Във възпоменателното честване участваха Кметът на Община Пловдив Здравко Димитров, Областният управител д-р Ангел Стоев, генерал-майор Явор Матеев – командир на „Съвместното командване на специалните операции“ и командир на пловдивския гарнизон, народни представители, заместник-кметовете Пламен Панов и Тодор Чонов, кметовете на район „Централен“ Георги Стаменов, на „Северен“ Стоян Алексиев, на „Западен“ Димитър Колев, общински съветници, представители на общинската администрация, политически партии и обществени организации, медии и граждани.

Церемонията завърши с изпълнение на Химна на Република България” и “Ботев Марш”.

Слово на Стоян Иванов – директор на Регионален исторически музей – Пловдив:

Уважаеми госпожи и господа,

Днес, ние отбелязваме 145-та годишнина от освобождението на нашия град. След един петвековен период на османско потисничество, отново свободата изгрява над вечния град на Тракия. 16 януари 1878 година е дата, която намира своето достойно място в паметта на нашите съграждани.  Но всички ние трябва да помним, че до този ден не се достига лесно, защото борбата на българския народ за свобода и независимост започва още с първите стъпки на поробителя по нашите земи. Връхна точка на тази борба е Априлското въстание от 1876 г., саможертвата на априлци довежда до решението на Великите сили за възстановяване на българската държавност.

Още не измили дъждовете пепелта от пожарищата, когато с пролетта на 1877 година идва дългоочакваната вест – на 12 април в Кишинев руският император Александър II прочита манифест, с който обявява война на Османската империя. Тази война по-късно историята ще определи като Освободителна.

От епопеята на тази война ние винаги ще помним боевете за Стара Загора, Шипка и Плевен. Но и последната военна операция –битката за Пловдив.

Освобождението на Пловдив  е важен момент от заключителния етап от Руско-турската война. На 4 януари е освободена София, Западният отряд на генерал Гурко настъпва в пет колони към Пловдив. Срещу тях е последната боеспособна турска армия на Сюлейман паша. На 15 януари генерал Гурко със своя щаб е на няколко километра западно от Пловдив. Лявата колона на руските войски под командването на генерал Дандевил е завзела северното предградие на града “Каршияка“, но е спряна от горящия мост на река Марица и турските батареи по тепетата. Десният отряд води оспорвани боеве в полите на Родопите по линията на селата Брестовица-Марково-Брестник с цел да отреже пътя на турската армия за отстъпление . Замисълът на руските войски е обкръжаването и пълният разгром на Сюлейман паша.

Въпросът пред руското командване е за спасението на най-големия град в българските земи, защото е пресен споменът от изгарянето на Стара Загора и кланета в Сопот, Карлово и Калофер през лятото на 1877 година. С приближаването на вечерта се появяват огромни пламъци по тепетата на Пловдив. Чуват се глухи гърмежи, последвани от острия звън на камбаните на храмовете. В този драматичен момент намесата на чуждите консули се оказват решаващ за спасяването от опожаряване на града ни. Европейските дипломати заявяват, че няма да напуснат , въпреки призивите на турския валия към тях. Френският консул Емил Боасе и началникът на железопътната станция Анри Батюс осигуряват оръжие от консулството и  френската католическа мисия за българите, които се организират в отряди в защита на своя град срещу озверелите за мъст и грабежи черкези и башибозуци. Но силите са неравностойни. Започват грабежи по чаршията и християнските махали.

В този момент съдбата отрежда мисията на освободител на капитан Александър Петрович Бураго, със своя отряд от 63 драгуни изпратени на разузнавателна мисия от генерал Гурко и в опит да спаси града. Руските кавалеристи разгромяват оставените малобройни турски застави западно от Пловдив и заедно със стотината въоръжени християни завземат централната част на града. Капитан Бураго превзема и железопътната станция и започва прочистването на махалите от черкезите и башибозуците  Заплашени от обкръжение , редовните турски войски се изтеглят към Родопите.

В ранната утрин на 16 януари 1878г. над Пловдив изгрява свободата , а пътят на руските войски към Одрин е открит. Но в своята злоба, оттеглящите се турски войски , извеждат от затвора „Таш капия“ 123 българи-участници в национално-освободителното движение и ги избиват в местността „Остромила“. Сред тях е и големият родолюбец Душо Хаджидеков.

Към обяд пристига с щаба си генерал Йосиф Владимирович Гурко. В катедралният храм „Света Богородица“ е отслужен благодарствен молебен ,а хиляди пловдивски граждани обсипват освободителите със свидни дарове и горещи думи на признателност.

На 16 януари 1878 година се поставя новото начало в развитието на нашия град. Българите демонстрират своята политическа зрялост и поемат управлението на града. На 24 януари е избран първият кмет Атанас Самоковеца, а малко по-късно и първият общински съвет. След злощастните решения на Берлинския диктат, Пловдив-столицата на Източна Румелия, обединява интелектуалния елит на нацията и отново става духовен център на българските земи.

Не случайно този паметник-на човека, комуто съдбата отреди мисията на освободител, е в тази градина. Оценявайки местоположението и духовната сила на нашия град, ръководителят на Временното руско управление княз Дондуков-Корсаков през лятото на 1878г.,разпорежда на това мястото да се създаде първата обществена градина в свободна България. Капитан Бураго умира твърде млад , но пловдивчани не забравят своя герой и на 3 март 1969 г. тук, в Градската градина , е открит неговия паметник.

Уважаеми дами и господа,

Нека с поднасянето на венци и цветя почетем паметта на освободителя на Пловдив, на загиналите офицери и войници от руската армия, и на всички онези самоотвержени родолюбци, които поставиха свободата на своето Отечество над всичко.

Да живее България!

За автора

Вашият коментар