Атанас Капралов за поезията като начин на живот по мярка на духа

Фестивалът „Пловдив чете“ набира скорост. Запълва албумите с фотоси от  незабравими срещи, попълва рафтовете в библиотеките ни с книги, подписани лично от авторите, щампова в сърцата ни моменти, които остават завинаги. Такава беше и срещата ми с Атанас Капралов – поетът, който без страх заявява „Поезията е моята присъда“.

Новата му стихосбирка „По мярка на духа“ бе представена в препълнената зала на Културен център „Тракарт“ като част от фестивалната програма. Литературният критик от издателство „Летера“ Галина Вълчева направи кратко представяне на всеки един от петте цикъла на поетичната книга. „Раждането, а не смъртта е неговото жертвоприношение“, каза тя и подчерта думите си със стих от „Жертва“:
„…За да си спомниш смисъла извечен –
светът,
без твойта жертва
е обречен!“

Лирическият образ на героя оживя пред очите ни и със слово прикова вниманието на присъстващите. С „вик от утробата“, той предаде нов смисъл на духовното израстване, на любовта към родината, на изборите, които правим в живота си. Поезията на Атанас Капралов е като апокалиптична изповед. Взрив от емоции, безпощадна истина и духовно откровение струят от всеки стих. Достига до читателя с чувството за висш смисъл оставя в съзнанието своите въпроси и послания.

„Аз съм от поетите, които не издават често. За мен писането на стихове е много сериозна работа и в годината пиша най-много 20 стихотворения и през няколко години ги обединявам в книга. За мен е много важно тази книга да има ясни, точни послания, защото напоследък стана модерна една по-особена поезия, която не разчита на послания. Така наречената постмодерна поезия, която е писане, заради самото писане, там се търсят нови естетически стойности, важно е натоварването на думите с нови смисли“, обясни авторът.

„От известно време слушам само война, арести, инфлация. Новините са много негативни, но нека не забравяме, че поезията не е нещо отвлечено. Тя изразява и самия живот, зависи от гледната точка. Има поети, които пишат социална поезия и са обществено активни. Но ми прави впечатление, че напоследък поетите са страшно много, обаче това са по-скоро автори на стихотворни текстове, а истинските поети са много малко. Да си поет е вече мисия. Иска се нещо много повече от това да редиш красиви думички, сподели още Атанас Капралов.

Той разказа, че стихосбирката „По мярка на духа“ е предимно от нови стихове, които са писани в последните няколко години. „Само че аз реших да включа и няколко знакови за мен стихотворения от по-предишни години. Включих и 2-3 неща 1987, 1988, 1989-а. Подбрах стихове, за които смятам, не само аз, а и тези, които са ги чели, че и днес са актуални, което от една страна ме кара да се чувствам горд като поет, че съм успял да предвидя определени процеси, които се случват по определен начин и след 30 години. От друга страна това ме прави тъжен, защото промените у нас очевидно стават прекалено бавно“, заключи с тъга поетът.

Композиторът Хайгашод Агасян обаче бързо върна настроението с песен по текст на Атанас Капралов и заслужено обра овациите на присъстващите.
„Нещата биха си дошли на мястото, ако на везната, и духовното, и материалното начало успеят да намерят своя баланс. Много бих искал в България нещата да бъдат именно такива – по мярка на духа“, каза в заключение Атанас Капралов.

Докато чаках за автограф си мислех върху едни други думи на автора: „Животът е урок по свобода, научиш ли го, до честта ще стигнеш!“

Автор: Галя Бонугли

Вашият коментар