Недялко Славов и неговата рубрика „Хълмът на Данов“. В нея големият съвременен писател и наш съгражданин споделя с читателите на „Медия кафе“ своите най-нови текстове – есеистика, публицистика, лирико- философски фрагменти.
Преди без телефон в джоба си, придвижвайки се от точка А до точка Б, човек имаше паузите на мълчанието, а в тях ако не друго, то поне култивираше природната си глупост, тоест имаше възможност да помисли, преди да започне да говори. Глобалната мрежа на контакт чрез мобилните телефони отключи колосалната енергия на празния брътвеж. Мисля, че това, освен печалбата за мобилните оператори и за службите за подслушване, разбира се, е съзнателна акция за денонсирането на човешкото мислене днес. И за девалвирането на думите, и за предназначението на езика. Елиминира се една фундаментална част от поведението ни – мълчанието, времето за изграждане на мисловен процес. Сега персоналната логорея на човешка глупост се обедини в глобалната логорея на човешка глупост.
***
Когато едно сетиво няма силата да запамети нещо, търси подкрепа или го предава на друго сетиво, или просто го приспособява към възможностите си. Така се раждат метафорите, а децата, които навлизат с младите си неопитни сетива в живота, го правят най-инстинктивно и лесно.
***
Склонността на въздуха към лилавите тонове преди първия сняг, мириса на мокра прах след отминалия летен дъждец, вибриращия силует на трепетликата при всеки полъх – как ще опише тия божи чудеса тоя световен мисловен джебчия, графоман и регламентиран плагиат, наречен ИИ. Кой ли пореден поет ще откраде и цитира от свое име?
***
Каква е формулата за завършения роман, мисля си? Ами тази, която е заложена в златното сечение, в божествената пропорция при която по-малката част се отнася към по-голямата, така както по-голямата към цялото.Това е видно в големите, вечни романи на човечеството. Техните автори носят в себе си белетриста и поета точно в съотношението на златното сечение. Тоест съотношението на поета към белетриста в автора е като съотношението на белетриста в него към целия текст. Всяко излизане от тази пропорция разрушава съвършенството на творбата. Тя става или прекалено синкопично-поетична или прекалено тромаво-прозаична.
ОЩЕ ОТ РУБРИКАТА:
