на снимката: Теодор Караколев пред паметника на Капитан Петко Войвода в Рим
Димитър Добрович е първият български светски художник, но все още е непознат у нас. Той е прекарал почти целия си живот извън родината. Тази година честваме 200 години от рождението му, като сред събитията по този повод са голяма изложба в Националната художествена галерия, както и Международна конференция. Те се организират от център „Българо-европейски културни диалози“ към НБУ, а Mediacafe.bg е партньор на проекта Добрович. Mediacafe.bg се включва със създаването на едночасов документален филм за художника, финансиран от Централния фонд за стратегическо развитие към НБУ. По този повод журналистът Теодор Караколев (Mediacafe.bg) посети, заедно с доц. д-р Ружа Маринска и д-р Анжела Данева, Рим, Италия, като част от продукцията на филма. Доц. Маринска ще разкаже повече за „Случаят Добрович“ на публична беседа на 20 април в НБУ, София от 18 часа. Теодор Караколев разказва част от историята на Димитър Добрович и работата по заснемането на част от филма в Рим:
Димитър Добрович е особено интересен образ – живял на няколко държави, но във време, когато документацията на събитията е била доста по-скромна и не толкова ценена. Така и следите на Добрович избледняват, а работата на изследователите става още по-трудна.
Набързо припомням кой е той – Добрович е роден през 1816-а година в Сливен, като след серия приключения се записва да учи в Истанбул през 1834-а година, а през 1837-а вече е в Атина и започва да учи живопис. До 1848-а година вече е добре обучен художник, във времето, когато заминава за Рим. Там прекарва и по-голямата част от активния си живот, цели 45 години. Именно този огромен период се опитваме да покрием, изучим и „заснемем“.
Фактите за животът на Димитър Добрович в Рим са следните – той е живял там между 1848-а и 1893-а година. Издържал се е самостоятелно, като е правил много копия на известни шедьоври. Работил е в техника, която твърди, че е негов патент – т.нар. „елеофотография“. Върху заснети черно-бели фотографии (все още сме в 19 век) той дорисува цветове, за да произведе крайния продукт.
За известно време посещава – макар и не много често – часове в Академия „Сан Лука“. Вероятно помага в реставрацията на една от римските църкви – базиликата „Свети Павел извън стените“ – като участва в доставката на камъни за мозайка от Гърция. След 45-годишното си пребиваване в Италия се връща в България, където продължава да рисува и участва в няколко изложби.
Проучването на повече детайли, свързани с живота му, обаче, се оказа доста трудна задача. Жалоните, които със сигурност имахме, са мястото, където е бил неговият дом – къща на улица „Систина“ 71 в самия център на Рим; кафене „Греко“; контактите му с Джузепе Гарибалди по време на краткопросъществувалата Римска република от 1849-а година; Академията Сан Лука.
Домът му на улица „Систина“ днес е съборен, а на негово място е има построен хотел.
Всички документи и хора, работещи към архивите, свързани с Гарибалди и Римската република, се оказаха празни откъм информация за Добрович.
Всъщност далеч по-важно е, че имахме няколко изцяло нови открития, а много други факти бяха доуточнени. В Кафе„Греко“ успяхме да заснемем някои интересни кадри от заведението, които ще влязат във филма за Добрович. Този не много познат у нас – но непознат и в Италия – художник тепърва има да ни се разкрива, в което сме убедени.
В крайна сметка пътуването бе успешно – открихме и уточнихме детайли от живота на Димитър Добрович. Накрая искам да благодаря за гостоприемното отношение на българите – в Италия и съдействието, което получихме от Посолството на България в Рим, както и на Българския културен институт там.
Предизвикателството Димитър Добрович продължава, а следващата ни стъпка е Атина, Гърция.
За автора
