Руски театър от Омск на гости на Драматичния в Пловдив

Историята на град Омск

Историята на Омск както и на по-голяма част от областите в Сибир е неразделно свързана с историите на политическите заточения. Заточените през 19 век в Сибир декабристи и политзатворници са въздействали на сибирското общество със своята образованност и широки научни интереси, като са определили културния мащаб на града.

От 1850 до 1854г. в Омския затвор е излежавал присъда великия руски писател Фьодор Михайлович Достоевски. Времето прекарано в Сибир, наблюденията и преживяванията на писателя са оказали сериозно влияние на по-късното му творчество. В резултат на заточението си в Сибир той написва «Записки от Мъртвия дом». През 1983г. в Омск е открит Литературен музей «Ф.М. Достоевски»

През метежната 1918г. след разгрома на Учредителното събрание, част от неговите членове са пристигнали в Сибир. Лидер на тази власт е станал адмирал Александър Василевич Колчак. Градът е бил обявен за столица на Русия, но за кратко. В края на 1919г. в Омск е установена съветска власт.

В годините на Великата Отечествена война Омск е бил сигурен тил, приемайки повече от сто промишлени и отбранителни предприятия, а Омския драматичен театър е приел на сцената си евакуираната трупа на Московския театър «Вахтангов», което несъмнено е повлияло на бъдещия творчески път на омския театър.

Днес в Омск има 8 театъра: Академичен драматичен театър, Музикален, Младежки театър, Куклен театър за актьори и маски «Арлекин», Камерен «Пети театър», театър «Гальорка», театър «Студия» на Л.Ермолаева и уникалният Лицейски театър, в който работят артисти на възраст от 6 до 16 години. Театралният Омск е носител на 9 висши национални театрални награди «Златна маска». В Омск има няколко музея. Най-известен сред тях е Музеят на изобразителните изкуства «Врубел». Световноизвестният художник Михаил Врубел е роден в Омск. В музея са представени уникални колекции живопис, икони, картини на майстори на русия авнагард.

"Марчелли винаги е пригежавал остър, ексцентричен поглед, винаги е преобразувал реалния свят в екзотични театрални картини. Така е и тук.Към това да прибавим прекрасните актьори, с които на омска сцена се среща концептуалната режисура на Марчелли. Те съществуват в „разплетения” режисьорски рисунък не умишлено и схематично, а коректно, без пошлост, абсолютно свободно и изпълнени с ирония и драматизъм. В спектакъла действително има много рискови, като че ли непристойни сцени, специално разчитащи да скандализират театралните зрители, „малки, жалки хорица”, но в това няма никакъв физиологичен подтекст, просто – едно истинско театрално хулиганство съчетано с истинска, пораснала, мъдра иронична печал. Нали всички герои на „Дачници” „стъпват по земята на моето Отечество”… Герои на реалната светска хроники, прекарват живота си на фона на песните на Гарик Сукачьов, „купонясват” сред сладкия кич на розови «party-та» имитирайки щастие и синтетична чувственост.

24 СЕПТЕМВРИ, 19.00 ЧАСА, ГОЛЯМА СЦЕНА