„Много е важно да има комуникация в групата. Да се знае кой какво търси, какво го мотивира, какво може да даде и какво не може“, споделя вокалът на групата Юлия Йорданова
Младите музиканти Юлия Йорданова, Елена Илчева, Димитър Пенчев, Преслав Пеев и Павел Видов са добре познати в музикалните среди по отделно. Но когато решават да се съберат и да създадат „Керана и космонавтите“, се превръщат в една от проспериращите дебютиращи пловдивски групи. Публиката ги харесва, защото са изпълнени с енергия, шегуват се със себе си, обичат банани и пухкави патета, а музиката им е насочена главно към младото поколение и проблемите, с които се сблъсква. Последното им голямо участие в града на тепетата бе на тазгодишното издание на Shake that хълм, а скоро смятат да направят концерт и в Download.
Срещнахме се с двете дами от космонавтите, за да ни разкажат повече за сформирането и развитието на групата, както и за бъдещите им мечти. Ето какво ни споделиха те:
– Известен израз казва, че зад всяка пробила група стои по един гараж. Така ли започна вашата история?
Юлия: Всичко тръгна от Павката. Неговата приятелка се свърза с мен, защото им трябваше вокал. Седмица по-късно дойде и Ели. Репетирахме заедно едва от седмица, но толкова силно си повярвахме, че решихме да направим концерт. Нощта преди него се запознахме с Преслав, а после се присъедини Митко, който до тогава ни озвучаваше в „Подлеза“. Той замени тогавашния ни барабанист, който имаше други приоритети. През ноември официално се сформирахме като състава, в който сме сега. В този период имахме много участия по коледни партита, на зимния Капана фест и други, но усещахме, че не се развиваме. Затова с настъпването на новата година, започнахме да създаваме авторска музика.
– А откъде идва името на групата?
Юлия: Минахме през какви ли не имена. Първото предложение беше „Helen’s Jewels“, заради имената на двете ни с Ели. После се започна една дълга тирада и мъчение от безумни идеи – от „Шамандурите“, до „Я-ка-ка“. Вече бях решила, че искам да излизам на сцената с псевдоним. Или по-точно – Керана Космос. Керана е името на едната ми прабаба, дълбоко свързана съм с него, затова измислихме „Керана и космонавтите“.
– Как бихте описали музиката си?
Елена: Нека започнем от факта, че всички сме адски различни и слушаме различни стилове – фънк, поп, джаз, рок, хеви метъл, електронна музика, рап… Всичко това се отразява и на нашата музика. Смесваме много жанрове, а в бъдеще ще вкараме и гъдулка, защото това е първият ми инструмент.
Юлия: Текстовете също са много важни. Те са социално ангажирани, без да са абстрактни и метафорични. Предпочитаме да формираме мислите си директно и прямо, така че всеки да ги разбере.
– Дебютирахте в ТОП 20 на БНР. Приемате ли се като успешна млада банда?
Елена: По-скоро като щастлива млада банда! А и всичко зависи от едноличните приоритети и разбирания за успех. За някои музиканти успехът е свързан с пари, за други с колкото се може повече участия, за трети интензивни репетиции в студио, за четвърти турнета.
Юлия: На този етап сме доволни от постигнатото, но вярваме, че можем много повече. Правим всичко сами – писането на текстове и музика, продуцирането, финансирането, клиповете. Логото ни представлява пате в скафандър, а мотото ни е: „Прави си всичко сам, спаси пате“, защото като не го правиш сам, едно малко, сладко, пухкаво пате умира в Космоса.
– Каква е цената на славата и готови ли сте да я платите?
Юлия: Изобщо не сме стигнали до този момент. За нас подобна слава е далечно понятие.
Елена: Истината е, че понякога се случва да си фонова музика. Когато свириш по заведения, няма да бъдеш харесан и оценен от всички и музикантите трябва да се примирят с тази действителност, колкото и да е неприятна.
– Какви са бъдещите ви професионални планове?
Елена: Планът ни е да продължим да сме заедно, да продължим да правим музика в този състав. Важен е не толкова резултатът, отколкото изминатият път.
Юлия: Желаем да напишем достатъчно музика, че да запълваме цял сет без кавъри, която, живот и здраве, да доведе до албум.
– Много групи стигат до раздяла. Как ще се защитите от подобна съдба?
Елена: Едва ли някой може да се защити. Ние сме големи хора, със собствени проекти, извън групата, но искаме да се задържим, защото тази комбинация от характери ни прави силни. Трябва да вървим стъпка по стъпка, без да бързаме.
Юлия: Много е важно всеки член да бъде уважен, всяко мнение зачетено. Да има комуникация и да се знае във всеки момент кой какво търси, какво го мотивира, какво може да даде, какво не може и къде са му границите.
– Свирили сте по много места. Кои са най-интересните?
Елена: Когато бях ученичка ни организираха много интересни участия със социална тематика. Свирила съм в пловдивския затвор, в болница, на летище. Свирила съм на фестивал в Америка.
Юлия: Заедно свирихме с D2 на фестивал в Царево, където сцената беше над морето. Митака без да иска си хвърли едната палка във водата, но успя да довърши песента. Свирили сме „на прасе“ на фирмено коледно парти в кучи студ. В ресторанти, изобщо, къде ли не.
– Каква е тази ваша любов към бананите?
Елена: Те съдържат хормон на щастието, а ние като щастлива млада група ги обичаме.
Юлия: Още от началото все някой идваше с банани на репетициите и всички останали му ги изяждаха. Решихме, че щом постоянно са около нас и ни преследват, ще ги използваме. Ели започна да се грижи за тях. Те са хранителни, сладки, полезни. Това, което те дели от гладната смърт и живота е един банан. Имаме си изказване: „Във всяка шега се крие доза банан“.
Фотографии: Десислава Цвяткова – Di4ka, Ста Ска
За автора
