Мъртъв ли е джазът и бил ли е някога популярен? (ВИДЕО)

Основна тема на срещата бе "Мъртъв ли е джазът и дали някога въобще е бил популярен"

Всяка творба трябва да се погрижи за собственото си самоубийство, за да не се превърне в архаично изкуство, споделя мнението си Димитър Камбуров, засягайки най-важният проблем – пред умиране ли е джаз музиката?

Така бе открита откритата лекция на Димитър Камбуров „Който не пее, и зло да мисли, не пее: вреди и ползи от низовото писане за музика“, която бе част от предпоследния ден на пловдивския Jazz fest. Началото на срещата, в новата музикална сцена под тепетата Zoom, бе дадено от Мирослава Кацарова, която представи доцента по литературна теория от Софийския университет. 

Джазът се развива след Втората световна война в САЩ. Той е израз на свобода и модернизъм, негативен към всички форми на рефлексии към него. Начинът, по който е концептиран не приема критика, сподели Димитър Камбуров. Протестът на джаз музикантите към дискографите навлиза в своя апогей през 50-те, когато много изпълнители обясняват, че критиците не правят това, от което разбират. 

Интересен факт е, че всички професионални критици на стила са от бялата раса. Бялата рефлексия върху тази черна музика създава едно клише за това какво всъщност е бибопа.

"Джазът е форма на живот. Джаз критика – това не е анализ, а хладна дистанцирана перпектива. Ако писането мисли себе си, като разгръщане на потенциала, то низовото писане е спойка между различните форми на явяване на джаза не само като музициране и реклама, но и като език, чрез който хората да могат да говорят. Това дава шанс да се мисли за самото писане за джаза", сподели Димитър Камбуров, разсъждавайки за музуиката и критичното мислене.  

"Да се говори не като за творба, а да се улови събитийният аспект в тази музика. Това се случва от 80-те години насам.Джазовата критика носи в себе си изначалната травма на някой, който е непълноценен по отношение на нещо, което е свръхосъществено. Зората на джазовата критика е свързана преди всичко с обсъждане на джазовия начин на живот,а писане за джаза в музикантска посока", продължи своите разсъждания преподавателя. 

"Низовата критика да има съзнанието за това, че джазът не е остров, а е естетическа форма, което се случва редом с други естетически форми и до голяма степен джаза работи с тях. А всяко джазово събитие има собствено твърдение, собствена философия. Затова и късният джаз има едно важно различие – удвояване на образа спрямо събитието и неговата рефлексия. Този момент може би отваря възможности за една по-утопична картина на джазовата критика."

Джазът е бил израз на желанието за новост, в него има радикалност, но никога не е събирал толкова обширен кръг от почитатели. През 2004 година, със специален указ, той е оповестен като класическо изкуство и влиза в образователната система.

Чуйте какво сподели още доц. Димитър Камбуров пред пловдивската публика: 

За автора

Вашият коментар