Седем измерения в един проект – Heptagram отново на сцена

Стандартно интервютата се базират на въпрос-отговор, но нашето доста бързо излезе от тази рамка. И напълно нормално! 

Сядаме за разговор с музиканта от Пловдив – Даниел Иванов (създател на проекта Heptagram) а той не е просто поредния „човек на изкуството“. Какво изобщо значи тази фраза? За това като цяло и музиката в частност говорим с него. По шаблон започваме с въпроси от личен характер и още с първия отговор надхвърлям стереотипното. 

Кой е първият ти спомен с музиката?

За Дани картината е мъглява, като от стара снимка на него, още бебе в кошара, спящ сладко … със слушалки на ушите. Смее се, че родителите му може да са отговорни за „увреждането“ му в музикално отношение. 

„Тогава ги нямаше съвременните технологии, но имахме един локмен, от който майка ми ми пускаше записи на Phill Collins и други изпълнители на слушалки и аз заспивах така. Щом музиката спреше, аз започвах да плача.“

Разказва как, след толкова часове непрестанна работа, един ден устройството се повредило и започнало да не върти лентата на касетата по правилен начин. Резултатът – призрачни разтегнати звуци и едно разстроено бебе. Замисля се и споделя, че май сме първите, извън кръга му с познати, на които доверява тази история. А ние се чувстваме със сигурност доста поласкани. 

Тотално изпускаме нишката на диалога по параграфи и директно се хвърляме в темата за звуците. Не само в личен, но и в професионален план, животът на Дани е обвързан в тази насока. Негова е отговорната задача да балансира всички онези звуци, които стоят зад диалога и музиката в един филм. Самата позиция се нарича sound design, а сега си представете, какво би било киното без тези, на пръв поглед дребни детайли. За добро или не, това оставя печата на професионално изкривяване у Даниел и той разказва няколко интересни практики, които прилага вечер преди сън.

„Вслушвам се в най-обикновени неща като трафик, говор, затваряща се врата. Даже веднъж използвах шума от климатика. Поставям избрания звук като основен тон и около него градя понякога цяло музикално представление.“

Как се заражда ново парче в съзнанието му, автоматично последва като въпрос. Пловдивският музикант говори съвсем открито, че не винаги може да напише нещо от край до край. Понякога просто има онази прословута муза и пише една част, за един инструмент, после друга, след ден-два, а често след месеци идват и останалите. Музиката за него е като пъзел, но от онези с 2000 части, на които, за да видиш резултата, трябва да отделиш нужното време и търпение. Определено търпение е ключова фраза в музиката за него. Спомня си как като малък хваща първия инструмент в ръка. Това е китарата на майка му. И не, никой от родителите не се развива в тази сфера. 

 „Може би гените се предават през поколение, защото баба ми е била цигулар.“

От майка си научава първите няколко акорда и започва да ги упражнява и комбинира. И тук се появява търпението – да отделяш ежедневно време за практика, за да не губиш форма, да тренираш мускулната памет. Това би бил и съвета му към всеки, който реши да се посвети на музиката. Основното в творчеството на Дани обаче е емоция – тази, която ражда дадена песен и тази, която песента после създава у слушателя. 

И от тук, през музика и семейни истории, стигнахме до темата за йога практики. От известно време Дани се занимава с древното източно изкуство. Идеята му хрумва от необходимостта за правилно дишане. Ще си кажете „Е, как пък човек диша грешно?“. Но когато пееш, има такова понятие. Оказва се, че нашата среща се състои точно след поредната тренировка на Дани. За себе си установява, че се чувства изключително добре след курс по йога. Не само физически, но и в ред други аспекти, той открива предимствата на този тип спорт. И ето, поредния пример, колко взаимосвързани са събитията в живота му и клишето „всяко нещо се случва с причина“ придобива материален облик. 

Опитваме да върнем диалога в матрицата и прехвърляме отново на темата за онази първа китара. След като вече е запознат с основните акорди, започва да учи постоянно нови такива, разработва и свои комбинации. Свири често по слух. За Дани е изключително важно да може да повтори даден музикален елемент. Ако е съчинил и изсвирил нещо, което не е останало в съзнанието му, за да го възпроизведе отново – то не е достатъчно добро. Проста лична логика, която следва неизменно. След като разбрахме от професията му, колко важен е детайла за Даниел, то сега може да си обясним, защо последният му албум излиза 6 години след втория /Lucidity – 2012/.

„Този път исках всичко да е идеално или поне каквото е идеално в моите очи. Отделните парчета отново са мое дело, но за сглобяването им се доверих на истинските професионалисти.“

Интересен факт за Дани е също така, че през целия си път досега е основно действащо лице в създаването на всяка песен. От момента с хрумването на дадена мелодия, през записа, до аранжировката. А споменахме ли, че е и главен вокал? Срещата ни с олицетворението на понятието „Wunderkind“ почти разви у нас комплекс за малоценност. И извън рамките на шегата, съвсем отговорно признаваме, че Heptagram е един от най-интересните проекти на съвременната българска музика. Ето така заговаряме за родната сцена в наши дни. Личните пристрастия на Дани са насочени към групи като „Smallman“, „Mental Architects“, и „Mindown“. И определено проявява интерес към фолклор и прилежащото му музикално измерение. Отново сменяме курса и заговаряме за името „Heptagram“.

Как се спря точно този артистичен псевдоним?

Разпитваме за механиката на измислянето на име на твоята си банда, проект. Дали това е нещо, което просто решаваш, сядаш и правиш, или идва от само себе си. За Дани е микс от двете. Докато при самата музика трябва да чакаш музата, то тук свободата е малко по-голяма. Имаш някаква насока, в която размишляваш и името само се визуализира един ден. Докато, ако решиш да пишеш музика, само от идеята за „оборот“, то това ще е грешно. За Даниел истинската музика се пише със сърце, не с договор. Въпреки че прекарва известен период от живота си в Щатите, Дани определя себе си като „умерен патриот“. Това не оказва влияние само в наименованието Heptagram (7/8 – основен размер в българския фолклор), но и в избора му да се установи и заживее в пределите на родното, въпреки множеството /доста примамливи/ възможности зад граница.

Фотограф: Motion Beard

Именно към времето между двата албума проявяваме интерес. Дани определя този период не като пауза, а по-скоро подготовка и преход към нещо ново. Той опитва с всяка следваща стъпка да изгради все повече себе си. Да има собствено звучене и стил, но „да не е като онези популярни банди, които вадят един албум и всичко от него звучи като едно парче, просто с различен текст“. Даниел иска разпознаваемост в разнообразието, той е творец извън регламента. А това със сигурност забелязва и публиката. 

Два концерта в последователни дни и две пълни зали. Това предложи Heptagram като промо на „Glass Elevators“. Първото изпълнение се проведе в столичния клуб Mixtape 5на 16-ти май. Следващата дата бе запазена за родния Пловдив (17-ти май). Участието се случи в BeeBop. И пред двете локации хора се тълпяха часове преди събитието. Доста от тях споделиха, че с вълнение чакат да чуят Heptagram за първи път. За други, нетърпението, продължило над петилетка, най-после щеше да се оправдае. Самите концерти дори надхвърлиха очакванията. На сцената с Даниел се качиха още Петър Йотов (китара), Калоян Михалев (бас), Борис Малеванов (барабани) и Павел Павлов (втори вокал). Заедно момчетата минаха през два албума и много песни, в които и публиката акомпанираше. Разбира се, да слушаш нещо live е далеч по-емоционално, отколкото запис. С Heptagram тази емоция преминава дори в нови измерения…или по-точно цели седем такива. 

Какво може да очакваме занапред?

Със сигурно още музика, съпроводена от много живи изпълнения. За локациите и друга информация следете проекта в социалните мрежи:

FACEBOOK

INSTAGRAM

Или слушайте в:

SPOTIFY

Вашият коментар