„Поетичният артефакт“ на Георги Борисов

Ден след тържественото откриване на литературният фестивал „Пловдив чете 2021 г, имаме удоволствието да се насладим на уникална поетична вечер. Срещата ни с Георги Борисов, един от най-стойностните български поети, носител на тазгодишната голяма награда за поезия „Орфеев венец“ (за високи постижения в съвременната поезия на България, връчвана в Пловдив), се случи в постоянната експозиция на галерия „Енчо Пиронков“. Публиката трябваше да се приюти в двора на галерията, но дъждът все пак решава да покаже своята власт, променяйки обстановката на събитието. Но така, като че ли срещата доби още по-стойностно значение.

Бисерна среща, такава, каквато рядко се случва в днешно време. Замислена да представи най-новата поетична книга на Георги Борисов – „Излизане от съня“, модераторката Гергина Кръстева с характерния си пълен, но никак излишен разказ, ни преведе през годините на цялото творчество на автора. Заобиколени от внушителните по своя мащаб картини на пловдивския художник Енчо Пиронков и отблясъка на черния роял, Кръстева ни напомни за книгите на поета: първата – „По пладне някъде в началото“ 1977 ( даваща заявка чрез себе си, че оттук тръгва една смела поезия, „зачупваща „и „разбиваща“ дотогавашния мит за соцпоезия в онези години).

И така се раждат: „Пришълецът“ ’92, „Живият бог“ ’97, „Картаген“ 2000, „Точно в три“ 08. Всяка една допълваща предшестващата и включваща, нови, надграждащи емоции. „ИЗЛИЗАНЕ ОТ СЪНЯ“ се явява, като антология, „орфикова“ поезия, по думите на Кръстева. След увлекателния анализ на творчеството на Борисов, думата взе самият автор. И магията се случи. Разказващ за себе си и своето творчество, темите, за които обича да пише – Любовта, Старостта и Смъртта, той ни потопи в своята „съкровищница“. Родом от Казанлък, сякаш самият е археолог, откриващ „заровеното имане“ на родното. Свидетел на откриването на „Голямата Косматка“ от професор Китов, той ни поднася по свой стойностен начин „златните си рожби“ (стихове, от които не се отрича- както някои негови „братя по перо“, под една или друга форма забравят). Стиховете, които той самият рецитира с такава любов, че ни накара да разберем, как може да се „опитоми“дори смъртта, тази така особена тема.

Приятно ни бе да чуем и едно стихотворение за любовта, елегантно и с доза смях, поднесено в дует с брата на поета.

Не усетихме как отлетяха минутите с този „топъл“ и сладкодумен човек и поет – Георги Борисов. Но думите му ще запомним: „Талантът е добър, когато има Характер.“ И „Тези стихове не съм ги редил. Нареди ги времето.“ Пожелаваме му да продължава да реди стиховете на времето. Благодарим за „Излизането от съня“, Георги Борисов.

Приятно четене.

Автор: Станислава Лопатарева

Фотограф: Владислав Христов

Вашият коментар