Две години след последната ѝ премиера в Русе, оперета №1 за всички времена на Имре Калман – „Царицата на чардаша“ ще бъде представена и на пловдивска сцена
На 24 юни в Летния театър „Бунарджика“ от 20 часа, Държавна опера – Русе гостува в Пловдив с любимото оперетно заглавие.
Режисьор на тази обичана и изпълнена с неподправен хумор, любими мелодии и много страст оперета, е Георги Симеонов, а диригент – Димитър Косев.
Иключителна атракция, хрумване на режисьора на спектакъла , ще бъде моментът, когато в първо действие, Цилика и генерала ще пристигнат с ретро автомобил!
Колата е модел „Рокни Студебейкърът“ от 1930 г. В Икономическата криза през 1928-1932 г.г. автомобилната фирма на САЩ Студебейкър търпяла големи загуби защото проиавеждали огромни и скъпи лимузини, които не се купували. И тогава се намерил компромис. Пуснали този модел Рокни Студебейкър. Същата форма, но много по-малък и с добра цена. Кръстили модела на американската футболна звезда и впоследствие треньор – Кнут Рокни. Продали 30000 автомобила за три години.
Автомобилът е в България от годината на производството му-1933. Участвал е в седем игрални филми. „Изток – запад“ с Катрин Деньов. „Последният господар на Балканите“ и други, разказва собственикът му Дончо Гърбов от Пловдив. Без неговия голям жест, този атрактивен момент в спектакъла, би бил невъзможен.
Иначе, оперетата е пълна с радост, комични ситуации и светски живот. И, разбира се, една всепобеждаваща любовна история.
Будапеща и Виена, малко преди началото на Първата световна война: В Музикхале в Будапеща младият Едвин се влюбва в прочутата певица на заведението Силва Вареску. Връзката обаче е немислима поради различното обществено положение на главните герои до момента, когато се разбира,че собствена майка на Едвин преди брака си е била на сцената. Така бащата на Едвин, княз фон Липерт-Вайлерсхайм, се вижда принуден, да се откаже да се съпротивлява на връзката на двамата влюбени.
“Царицата на чардаша” има успех в цял свят и се смята за най-разространеното и известно произведение на Калман. Както в много други оперети на така наречената „сребърна“ ера, така и в „Царицата на чардаша“ музиката се определя от звуците на унгарската родина на композитора.