„Поезията е най-лесното нещо на света – единствено трябва да си се родил на сто години, единствено трябва да си умрял на една. Единствено трябва да не си се раждал…
Поезията е нещо толкова просто – единствено трябва да знаеш, че си безсмислен, че не си необходим на тоз пейзаж, че си напълно невъзможен във всякакви конфедерации и федерации…
Поезията е само поточна линия на болката, АЕЦ на болката, тя е най-простото нещо…
Тя е принципно умиране.”
Няма да се упражнявам в опити за дълги обяснение на поезията на Елин Рахнев, това противостои на съвършената ѝ лекота, а и не мога. Но пък мога да разкажа какво е да я слушаш в края на дългия ден, в една задимена подземна галерия, встрани от всички живи. То е надникване в естествената болка, незаконно преминаване на хиляди вътрешни граници. Това е час зверска борба и отчаяно противопоставяне срещу света отвън, протест срещу всичко, което те смазва, час смирение, час, разстилащ се до вечност.
Не знам защо Канелата се преглъща по-лесно с музиката на Остава. Може би те заедно са сценарии и саундтрак на невъзможността да избягаш от себе си докато тичаш след поредната планета. Заедно навигират болката. Посяват я, отглеждаме я и заедно отрязваме.
Остава и Елин Рахнев са идеално необходими. Те са отправната точка, където се връщаш винаги когато пътят стане безсмислен. Или когато осъзнаеш, че ти самият си безсмислен. Остава и Елин Рахнев са когато изгревът утре е поставен под въпрос, когато се съмняваш в молекулата на кислорода. Те са камъкът, който да хвърлиш по всички тъпаци на света.
Иначе в живота ситуацията е следната: Канела има ново издание, почти нова корица, отвътре е почти същата, малко по-елегантна. Кольо Карамфилов е там също, пърха и се рее. И този тираж скоро ще свърши, и тази Канела ще побърка хиляди глави. Един Елин, един Жоро и куп приятели четоха и свириха в галерия U-PARK.
После всичко свърши и отново не знаем к’во да правим, ‘баси.
„Аз мога само да завиждам на онез, които утре пак ще те възпеят и в бледоликата тъга на римите ще те затворят. Да гинеш вътре в тях, да мреш, да видиш к’во е – безсрамна ти.”
За автора
