Нула32 за 13-ти път: „София, вечна любовнице, не казвай на никого!”

Брой 13 на единственото градско списание под тепетата е посветен на противопоставянето между двата най-големи града Пловдив и София, но и на взаимодействието между тях.

„София нямаше потекло. Тя беше мацката, която никой не забелязва. Мрачна, с болно бяло лице. В прашните ѝ дрехи личеше мъка на отминалото време. Тя се бе затворила в спомена за аристокрация и скъп парфюм. Живееше сама в огромната си къща, хранеше единствените си приятелки – котките и понякога ходеше на театър. В нейния дом се случваше нашата свобода. Всеки имаше по една София…"

Списанието за стил и култура Нула32 представи новия си брой в петък на обичайното място – уиски бар „Сандък". Фаталният 13ти брой е посветен на фаталното привличане на пълната с изкушения столица. Вечната любовница – София е тази, която ни примамва с обещания за по-добро образование, по-добра работа, повече забавление и илюзията за по-добър живот. Този брой е посветен на разстоянието от 120 километра, което изглежда твърде примамливо за младите хора. Това е и брой за пътуващия човек. Който не е нито тук, нито там. На който му се иска да е повече тук, но по-често е там. 

Защо любовница? Защото София може да ти обещае много неща. София е изкушение. Съблазън. Един розов балон. Любовница е, защото заради нея оставяме това, което обичаме, за да търсим емоционално, социално, финансово или лайфстайл удовлетворяване. 

Интересни са и авторите в броя. Ще прочетете тестове на хора, чиито живот по някакъв начин се е свързал със София, както и такива, които са родени и израснали в столицата. Ще видите една друга София. Не илюзорната. Всеки от тях ще ни представи по една съвършено различна гледна точка. Това прави и броят толкова интересен. Самите текстове на гост-авторите звучат различно. Защото стилистиката на изразяване също е проекция на града. Както главният реактор Панайот Стефанов отбеляза – има различия в жаргона, в начина на изразяване и дори в стила на писане. Като силно открояващ се пример е типично градския и силно регионален сленг „копеле" и „майна", които контрастират в нашите собствени възприятия и съзнание. Докато „майна“ носи спокойствието и уюта на Пловдив, „копеле" силно провокира с тревожното си звучене. 

Особена гледна точка дават и интервютата в броя. Не случайно едното е с Миленита. Тя е достатъчно критично-реалистична и искрена, дори в собствените си текстове, за да ни представи София извън илюзията и космополитния лайфстайл. Другият интересен разговор е с Борис Бонев от организацията „Спаси София" – гражданско движение, което успя да извоюва нощния транспорт в София. Поставя се открито и въпросът защо в Пловдив няма еквивалент на такъв тип организация, която да катализира волята на гражданското общество. 

Брой 13 на единственото градско списание под тепетата е посветен на противопоставянето между двата най-големи града Пловдив и София, но и на взаимодействието между тях. 

Вашият коментар