Премиера на Накъде тече реката – роман от Чавдар Ценов

„Бивш учител по география, цял живот мечтал да пътува, но никога не-напуснал границите на България. Негов приятел, бленуващ придобиване на апартамент, но останал на улицата. Професор, притежаващ хиляди книги, но неуспял да напише нито една…“

Тези сходни биографични липси при тримата ще накарат бившия учител да си измисли реч, която да произнесе от катедрата, щом (ако) се върне на учителското поприще.

Събитието ще се състои на 11 март 2019 (понеделник) от 18:00 в Радио Пловдив, ул. Дондуков 2.

„Уважаеми млади хора – ще кажа, – най-важното нещо в живота е да знаете кои сте. Какво можете, какво бихте могли евентуално, а също – доколко го можете и доколко бихте го могли. Във връзка с това ви призовавам – не посягайте към мечтите на ближния! Мечтайте си вашите мечти! Което не означава, че те ще се сбъднат. Но пък означава, че първата ви крачка по мечтания път ще е правилна. А, да, и още нещо да не забравя, много е важно да го запомните. Мечтите не се сбъдват, те се осъществяват с всекидневни, целенасочени усилия. За по-напредналите, за рубриката „шест плюс“, така да се каже, бих добавил – понякога мечтите са по-заробващи от желанията, а и сигурни ли сте, че наистина желаете това, за което мечтаете?…“

Чавдар Ценов е завършил френска гимназия и българска филология. Работи като редактор.

Автор е на съчинението „Удавената риба“, на два романа, на няколко сборника с разкази и един с новели – „Отклонения наесен“. Номинирани за много награди, книгите му получават „Христо Г. Данов“, годишната награда на „Портал Култура“, наградата на „Литературен форум“… 

Цочо Бояджиев за книгата:

Иска ми се да споделя едно усещане, което не съм в състояние да облека в достатъчно ясна дефиниция. Става дума за завладяващите мелодия и ри-тъм на текста, постигнати обаче чрез едно особено „синкопиране“ на фра-зата, което държи постоянно будно вниманието на читателя. Парадоксал-ността на ситуациите в романа е художествено подсилена чрез съчетаване-то на думи, чиято съвместимост не е непосредствено видима, а се открива едва на едно по-дълбоко мисловно ниво. Усилието да се удържа това ниво доставя истинско интелектуално удоволствие на въвлечения и по този на-чин в историята читател.

(…) Романът „Накъде тече реката“ засища жаждата ни за живо, автентично и вълнуващо четиво, но и разпалва тази жажда…

***

Едно време, като започвахме да пеем някоя песен, на втория-третия куп-лет увяхвахме – не знаехме текста по-натам. Млъквахме и подхващахме друга, пак до втория куплет. За утеха някой казваше:
– Само циганите карат докрай!

Какво карат циганите докрая никога не разбрах. Като им гледах къщите, дворовете, превозните средства, не мога да кажа, че нещо изглеждаше поне малко от малко докарано докрай. Започнато – да, при всички поло-жения започнато, даже до него друго започнато, но някое завършено? Ами, ами, сигурно те казват:
– Само българите карат докрай!

А някой техен Мишо Илиев току разсъждава по въпроса: абе, като им гле-дам на българите къщите, улиците им, като им гледам, и всичкия им вън-шен вид, като им гледам, не мога да кажа, че довършват нещата. И да за-вършат нещо, то е ще в най-едри, груби очертания. Виж, да подхванат не-що, умеят. Подхванат нещо, пък до него подхванат още някое и друго. Как-то и аз бях подхванал някога колекцията си.
Различни бяха глобусите – от глобус челник (фенерче за челото, светеше през Антарктида) до прозрачен глобус, пълен със снежинки; от глобус ключодържател до глобус фруктиера в две части: разглобяваш Земята, в Южното полукълбо слагаш цитрусовите плодове, в Северното нареждаш круши, ябълки, праскови, сливи. От глобус, в който се налива бира и се то-чи в чашите през кранче, до глобус, в който се слага лед и бутилка шам-панско – да стърчи над Исландия и гръмне ли тапата, от гърлото на бутил-ката да пуши. Глобус с животните по света, глобус с растенията по света, глобус – стопер за полица с книги, вълшебен глобус, в който със завъртане във всички посоки трябваше да се наместят континентите и океаните по-добно на кубчето на Рубик.

Друг глобус представляваше баскетболна топка. Рекламирали я като про-тивоударна и непропусклива, рече приятелят, който ми я донесе. Странно е да рекламираш топка като противоударна, но както и да е. Много трепе-рех над този глобус. Изобщо не давах да се играе баскетбол с него. Толко-ва му треперех, че редовно сънувах как мятаме баскетболния глобус с приятели и целим единствения оцелял кош в близкия училищен двор. Свършваме играта и какво да видя? Цветовете на океаните и континентите се изтрили, изчезнали първите букви от наименованията на страните. В Ев-ропа останали разни лия, сия, райна, ния вместо Италия, Русия, Украйна, Испания – все женски имена, което идеше да рече – прошепна ми разяс-нителният глас на съня, – че жените са по-важно нещо от държавите (и да-леч по-приятно – вметнах) и че главните букви са по-нетрайно нещо от малките. Що се отнася до положението на нашите Балкани (останали под магическото име ани), тук бяхме ние, жителите на България, характеризи-рани с глагола рия, северозападните ни съседи – обозначени с характер-ното за тях си бия, югозападните (още Димитър Талев го беше пророкувал в „Железният светилник“) – ния, а съвсем на юг – отчетливият остатък бе-ше ция (може би братът по Балкани грък е протестирал с въпроса: Чия бе-ше тази тъпа идея да играе баскетбол с глобуса?!, но като си нямаше ч в азбуката, протестът му бе придобил формата: Ция беше тази тъпа идея, це уз (ж-ъ има, бе) са останали само краищата от имената на държавите?
Ами не моя, господин грък, на съня беше тази тъпа идея. Моля ви, аз не отговарям за сънищата си, забавлявам се с тях, пък и колекцията за какво е? За забава, господин грък, а също и за тренировка на въображението (не за тренировка по баскетбол), за разширяване на познанието, нали така?

(…) Колекцията ми завършваше с електрически глобус. Повърхността му представляваше физико-географска карта, но включиш ли го в мрежата, глобусът светваше като политическа карта – разноцветните страни прили-чаха на шарена черга, в която бе увито земното кълбо. Имаше нещо сим-волично в този екземпляр. Показваше как всичко прекрасно на земята с едно включване в мрежата се превръща в глобално политиканстване… 

Вашият коментар