Един от най-успешните български режисьори в чужбина – Иван Пантелеев се завърна след 20-годишно отсъствие на родната театрална сцена
И не къде да е, а на Голяма сцена на Народния театър „Иван Вазов”, за да постави прочутата пиеса на Максим Горки „Дачници”.
Спектакълът, който пловдивчани ще видят на 19 ноември в 19 часа в ДК „Борис Христов“ носи провокативното заглавие „NeoДачници” – заглавие, „родено” от общата работа на режисьора и актьорите в първите няколко репетиции.
Спектакълът беше отличен на тазгодишните Аскеери като най-добро представление!
„Дълго умувах как да променим заглавието и в крайна сметка с помощта на актьорите се спряхме на този работен вариант. „Дачници” е пиеса, много играна и поставяна в България, но това заглавие не означава абсолютно нищо, на български език такава дума не просто не съществува. Аз не си спомням у нас да е имало хора, които живеят по вилите си, тези „дачники”, както е на руски език. И така, към старата грешка, сега ние прибавяме още една. Като добавим и фонетичната близост с думата „неудачници”, получаваме един конгломерат от грешки. Който абсолютно точно отговаря на момента, в който сме се срещнали и работим. Заглавието „NeoДачници” няма претенции да звучи интелектуално, напротив – то има много общо с шегата, с недоразумението, с това живеене на кръстопът, когато една много стара култура, античната, се припокрива със символност от близкото минало и се получава нещо, което не е нито едното, нито другото.
„Преди да избера актьорския състав, имаше един период, в който всяка седмица ходех по няколко пъти на театър, и така се спрях точно на тези имена. Щастлив съм, че имам възможността да работя с толкова добри и сериозни артисти, защото тук няма главни герои, а кръг от образи, това е ансамблова пиеса, която творим заедно. И аз ще съм най-доволен, ако на премиерата нямаме готов продукт, защото театърът не е продукт, а процес”
Доълни Пантелеев.
Написана през 1904 г., „Дачници“ на Максим Горки не е нито трагедия, нито комедия. Жанровото й подзаглавие е „сцени“, а ние най-често я възприемаме като драма, в която по думите на един от героите „никой няма да умре”. Всички остават живи, но за някои животът е тежко бреме, а за други продължение на търсенето на „пътя към по-добър живот”. Всички герои в пиесата съществуват сред илюзиите за самите себе си и за околните и всъщност са се превърнали в комични герои, които Горки с тъга и сарказъм нарича „дачници”, т.е. временно пребиваващи на това място, прекарващи живота си тихо и безсмислено на вилата.
Но в същото време вътре в себе си тези образовани, но нестабилни и неуверени в себе си хора, разбират, че този живот не ги устройва, че той не е истинският, но не са в състояние да променят нищо. Всички те са недоволни от настоящето си, което по думите на един от героите прилича на „чудовище, изискващо от тях жертви и невъзможни усилия”.
За автора
