Реална грижа за опазването и методи за обживяването на Тютневите складове и архитектурата от тоталитарния режим влизат в стратегията за Културно развитие на община Пловдив за периода 2014-2024. Това се предвижда в документа, който бе представен на обществеността в сряда в Градския дом на културата.
Презентацията на професор Красимира Кръстанова показа част от основите, върху които може да стъпим за бъдещо развитие, проблемите на града и бъдещите ни нужди. Сред проблемите бяха набелязани недостатъчното финансиране в културния сектор, слабото медийно участие, както и проблемът с централизацията и липсата на култура по кварталите.
Експертът от Германия, който помага на града ни в културните ни политики – професор Оливър Шайт откри общественото обсъждане с няколко думи за дейностите в последните месеци. В контекста на кандидатурата ни за Европейска столица на културата той отбеляза, че в богатия си опит през годините е виждал малко градове да полагат толкова големи усилия в културните политики, както Пловдив. „Едно от най-позитивните неща при вас е, че има консенсус в това, че искате да бъдете Европейска столица на културата – в някои градове е имало спорове дали изобщо се нуждаят от това“, каза Шайт, който е бил и директор на Европейската културна столица Есен и Рурски регион през 2010.
По думите му, за журито е особено важно да се знае, че в Пловдив се мисли в дългосрочен план за културните политики. Той дори добави, че тои документ е по-важен от титлата ЕСК 2019, тъй като очертава едни по-големи рамки за развитие – до 2024-а. Все пак експертите в културния отдел на община Пловдив и специалистите в „Пловдив 2019“ са работили заедно и всички идеи се припокриват и допълват. Част от тях са именно работата със забравени, но интересни за обществеността пространства, като Тютюневите складове или тоталитарната архитектура.
Сред дългосрочните проекти на „Пловдив 2019“ е работа с тези забравени пространства, за да ги върнем на гражданите, там да има живот, разказа Геника Байчева от фондацията. Тя сподели пред хората за идеите за вкарване на живот в остров „Адата“, покрай реката, по тепетата и по други запустяли места, които могат да се изпълнят с култура. В подкрепа на друга част от Културната стратегия – за поставяне на акцент върху идентичността на Пловдив и мултиетничността се изказа Стефка Цанева от „Пловдив 2019“, която също разказа за част от проектите на фондацията, които силно засягат тази тема. По-късно в дискусията се включи доц. д-р Мария Шнитер от философско-историческия факултет на ПУ, която добави, че градът ни винаги е бил пример за добро съжителство между различни религиозни групи, и в културната стратегия трябва да се акцентира повече върху запазването или подобряването на етническото разбирателство.
Оливър Шейт представи и голяма презентация с цели, идеи за действия и SWOT анализ на състоянието на града ни в културния сектор. Сред предимствата, които трябва да станат още по-силни са богатата ни история, активната сцена, много места за култура, мултикултурното наследство и добрата апликация за Европейска столица на културата. Слабостите са остарялата културна инфраструктура, липсата на публика – което е проблем навсякъде, липса на обединяване между различните културни групи, слаб или липсващ културен мениджмънт и централизация, която обаче с времето се преодолява. Възможностите, които градът има, са свързани с културния туризъм, университетите, панаира, природата на града, а опасностите пред културното развитие – глобализацията, финансовата криза, социалните разделения, близостта до София.
След презентациите бе дадена думата на гражданите, дошли в пълната зала в ГДК. Доста от взелите думата не говориха конкретно по темата с културната стратегия, но набелязаха някои проблеми, върху които трябва да се обърне повече внимание. Група археолози коментираха за липсващо внимание от институциите и обществеността към най-старите археологически паметници в региона. Въпреки това, те не дадоха конкретни идеи как грижата за тях може да се подобри, но проблемът с пустеещите могили и гробници е факт.
Засегна се и проблемът с проекта за Небет тепе, който се отрича от почти всички културни среди в града, а като идея за решение се засегна въпросът с липсващите експертни съвети с широка обществена подкрепа, които да обсъждат по-големите проекти в областта на културата.
Богатите на експонати, но остаряли музеи бяха темата, която засегна Катрин Сариева от Галерия Сариев.Според нея тези институции имат много какво да покажат, но в момента те не са интересни на обществеността. Липсват политиките в образованието на тези музеи, коментира тя и добави, че намира връзките им с обществеността са слаба страна. Като добър пример тя даде Природонаучния музей, който вече реновира и модернизира базата си, както и Етнографския музей, който работи добре с Пловдивския университет, и организира редица инициативи, сред които и предстоящия само след дни Панаир на занаятите.
В края на дискусията се включи и Весислав Илиев от „Гражданско жури“, което преди около 2 месеца обсъди именно културните политики на Пловдив. Той коментира, че в документа са включени няколко от препоръките, които журито от пловдивчани е предложило тогава.
Културната стратегия на Пловдив за периода 2014-2024 все още ще се доработва, като се очаква да влезе на гласуване в Общинския съвет през септември.
За автора
