Ренесансът на здравето тръгва от пробуждането на мисълта (ВИДЕО и СНИМКИ)

Желаем здраве, пожелаваме здраве, горещо го обичаме като го загубим – временно или трайно. Обаче на човека днешен му омръзна да е здраво-болен, без вече да е сигурен здрав ли е или болен; омръзна му да губи и печели, и признава сломено, че сериозна част от превенцията и грижата към себе липсват.

Седмото издание на Фестивала „Здравей, Здраве” (16-17.04), което се проведе  с нежния надслов „Децата в нас, децата около нас”, беше еклектичен подбор между тематично съдържание и практически опит, подпомагащ чудесно това лично начинание – да се погрижим за себе си, а после и за другите. Лекции, практики, работилници, храни и напитки, но най-вече прекрасен избор от тематики – всички необходими по своему, за да си спомним, че човек е необятна вселена с огромен потенциал – както е чисто едно дете, което естествено търси животворящите сили, естествено реагира на средата си и твори, непрестанно твори себе си без да си поставя оценки.

Изживяваме ренесанс към грижата за човека – цялостна, утвърждаваща и подпомагаща и в никакъв случай – отхвърляща, осъждаща или неприемаща. Възраждането на дадено познание идва, когато познатото спре да работи. Следователно и езиковата система, с която говорим за здравето, отваря прашасалите си терминологии и заговаря на универсален жив език. Познанията от различните краища на света се сплотяват в последните години, доказвайки че всичките са уместни по някакъв начин, че човек може да си самопомогне и да му се помогне по много начини. „Важен е действителният мотив”, а второстепенен е този с пожелателен характер.

Смятала съм и все още мисля, че за да постигне успех човек в каквото и да е, трябва да има сериозен мотив, после метафорично да потопи първо пръстчетата на краката си във водата на различните знания и да разбере как може да ги избере и комбинира в добротворчество.

След като групово упорствахме какво е човечество, се завръщаме към основополагащите фундаментални принципи за любовта, грижата, любознателност и знание през целия живот, които всъщност създават конституцията на здравето. Защото здравето съвсем не е характеристика, придатък или даденост.

Ние губим част от здравето си като предпазна мярка – често да не навредим повече на себе си или на другите с действията си. Често защото тези действия или бездействия са в противовес с душата ни, с посоката ни, с пътя ни, а може и част от пътя ни да са. Да припомня, че едни от най-прекрасните самоизлекувания са станали при едни хора, които са се доверили на вътрешния си глас и са отхвърлили много „стандартни” и „работещи” подходи.

Разбира се, не говоря за обикновената настинка, която както казваше една магнетична дама: „Колкото и експерти да питаш, колкото и лекарства да си купиш, все ще си трае една настинка седем дни и идея си нямат защо.” Започнахме да разбираме, че не всяко нещо, във всеки един момент действа еднакво на всеки човек. Простете за простичките думи, но ние все това „забравяме” на практика.

Аз мога да ви наливам чаши с пшенична трева, да ви обяснявам как точно от това имате нужда, но да извадиш „полезното” от контекст съвсем не е полезно. Яжте любимата си полезна храна еднообразно, до безкрайност и чакайте ползи. „Полезното” може само да събуди интереса на човек към вътрешната безпогрешна система, която знае как да открие за себе си правилното по отношението на здравето му, е тази, която има нужда от грижа и развитие, но едва когато тази вътрешна система не е съвсем затлачена, залиняла и загубила порива за живот по ред причини.

Времето, в което догматичните, теоретични и лабораторни изводи успяваха насилствено да бъдат налагани върху свободния избор на човек как да се отнася към себе си, отминава. Време е на ученето на принципите, редом с процеса на лично осъзнаване;  причинно-следствени връзки, които правим, завръщайки се към чистите стойности. Нездравият ментално, емоционално, психологически и физически човек, е своеобразно отпратен днес от системите на живот в днешно време и ако сме честни, ще си признаем, че е така. Въпросът е дали ще го приемем като подарък, който ни подтиква да намерим нова врата или ще хлопаме отчаяно на вече затворената, сипейки обвинения към това, че „не работи”.

През двата дни на фестивала си спомних, че  е безценно умението да слушаш неосъдително, но и избирателно, с внимание и да будиш детето у себе си, за да чуе забравените си пориви. Нали и клетките си имат избирателна пропускливост, нали и ние имаме нужда от хигиена на съзнанието? Другата сигурна пречка, е да бъркаме, че наша самоцел е здравето, защото не е здравето само по себе си.  Обречени сме на неуспех, когато я  формулирме по този начин. Здравето не е самоцел, а част от условията необходими ни да съграждаме пълноценен живот, да изпълняваме предназначението си с радост и вдъхновение.

На мнение съм, че ако човек не може да почувства нещо в себе си, винаги изгражда стени срещу „съобщението”, което се опитва отсрещния да му предаде или разкрие. Ще се позова на думите на Валентин Илиев, който ни разказа за знанието на „Оренда”: „Единственият грях е невежеството”.

Специално отношение и внимание гостите на фестивала отделиха на:

  • Лекцията на д-р Румен Стоилов, която е представляваше повече от заглавието си: „Преходът „дете-юноша“ като отдалечаване от ангелската ни същност”;
  • Аида Марковска с „Ролята на родените и неродените деца в семейната структура.  Първородството – сила и отговорност”, която върна съзнанието към изключителната сила на рода и народа като структури предаващи послания от микро на макро ниво;
  • Специално към Милена Чордова, която директно уцели тематика, която според мен всеки човек трябва да изучава, независимо от отношението и знанията си за забременяването, за да се докосне  до чудото „Живот” и да изпита отговорност към себе си и другите: „Зачеване, пренатално развитие и раждане и отражението им върху психологическата структура на зрелия индивид.”

Бих изброила още много заслужаващи си лекции, но по-скоро ви подтиквам да гледате видеата на в канала ТУК по свой избор и усмотрение. Информация за организаторите, лекторите и участващите можете да намерите в сайта ТУК.

Вашият коментар