Зорница Христова: При децата няма режисирани реакции

Зорница Христова – писател, журналист, преводач и основател на издателство за детска литература „Точица“, се включи във фестивала „Пловдив чете“. Зорница е в града с дъщеря си Ния, с която проведоха детска работилница за звуци на жълтия кът, позициониран точно срещу алеята на книгата.

Предизвикателството, отправено към събралите се малчугани, бе да произвеждат звуците, по сигнал на Зорница, проследявайки сюжета на книжката на писателя Юрис Звиргздинш „За рева на лъва“. Така те влезнаха в ролята на пералня, самолет, прахосмукачка, куче, лъв, миксер, сешоар и много други одушевени и неодушевени предмети. Понякога децата издаваха звуците индивидуално, а понякога в група. Някои от тях за първи път чуваха какви звуци издават някои животни, а паунът затрудни всички, дори организаторите. Атмосферата бе изпълнена с добро настроение и искрен смях, а към работилницата се включиха и родителите.

Веднага след това, със Зорница си поговорихме за интерактивния начин на четене на приказки.

Какви умения развиват подобен тип работилници у децата?

Целта на работилниците, свързани с книги, е децата да общуват свободно, да споделят радостта си, да имат общо преживяване, извън училищния регламент. В училищна среда ги изпитват, често се състезават, има правилен и грешен отговор, а работилниците и книжните срещи за деца са места за удоволствие. Там могат само да слушат историята или да я разиграят, да се вживеят. Идеята е да бъдат включени в процеса. В случая книжката „За рева на лъва“ е за малки деца и при тях включването е напълно спонтанно, под формата на издаване на звуци. Което пък е точно обратното на това, което изискваме от тях – принципно искаме да са тихи, да не ни пречат, за да си вършим работата. Четенето на приказки им позволява да са акцентът и да озвучават специалните ефекти.

А книгата специално ли е написана с такава умисъл? Разкажете ни малко повече за нея и автора ѝ.

Не, просто темата е такава, че си пасва. Тя е за един лъв, който си е изгубил рева, а това е ужасно, защото ревът е много важен израз за силата на лъва. Намира трима приятели, които решават да му помогнат като открият суровина за рев. През книгата на големия латвийски писател Юрис Звиргздинш децата сами виждат какво искат да изразят у себе си, без да се притесняват и без предварителна подготовка. Юрис Звиргздинш е на 80 години, с интересен характер и много често общува с деца. Миналата година получи голямата награда на Латвия. Работи с най-добрите илюстратори и ми е много радостно, че мога да запозная и българските деца с неговите герои. Всъщност той има много книги с героя Тобиас. Той е парцалено мече, което едно детенце му е подарило преди време на литературно четене и той решава да пише за него. Тобиас много често отговаря на писма на читатели и присъства на литературните срещи.

Каква място заема детската литература във фестивала?

Детската литература е изключително ценен контрапункт на всичко останало, защото тук няма режисирани реакции. На децата не им пука кой каква награда е получил, къде го превеждат и т.н. Те реагират искрено спрямо самия текст – нещо, което пожелавам на всеки възрастен автор. Децата имат естествена способност да се абстрахират от ненужното. Надявам се и възрастната публика да е такава – да чете повече текста и по-малко допълнителните неща, които заобикалят писателя.

Вашият коментар