Сакрална наука и наука за профани

Нека поговорим малко за наука. В случая – за науката История.

  • Историческата наука ни заявява, че ИДЕЯТА ЗА ИСТОРИЯТА съществува откакто съществува човечеството.

Този постулат се оказва недоказан. Самото явление ИДЕЯТА ЗА ИСТОРИЯТА се оказва първото неизвестно.

  • Историческата наука постулира ОБЕКТИВНОСТ НА СВОЕТО ЗНАНИЕ.

Не съществува нито един точен и независим метод на потвърждение на това твърдение. Реалната практика на обозримото време свидетелства за това, че под маската на обективността винаги и навсякъде се скрива политическа ангажираност. Затова истинската обективност на историята е второто неизвестно.

  • Историческата наука постулира за МАТЕРИАЛНОСТ НА ИСТОРИЧЕСКИТЕ ПЕРСОНАЖИ.

Но ние виждаме, че на хронологическата скала често са разположени герои от литературни произведения. Затова истинските събития, истинските персонажи и истинските дати от живота им са третото, четвъртото и петото неизвестни.

  • Историческата наука постулира своята НАУЧНОСТ.

Предмет на тази наука е колосален хипертекст, тоест сложна писмена конструкция, която е грандиозното обоснование за съществуващия световен порядък. ПОРЪЧИТЕЛЯТ на този огромен писмен масив, обосноваващ легитимността на властта си е шестото неизвестно.

  • Историческата наука постулира за ИСТИННОСТ на историята.

Ние виждаме, че тя работи с литературни материали, опериращи с различни алегории – от дати до политически сили и персонажи – и демонстрира определена зависимост от филологията и художественото творчество. Затова “историчността” на историята е седмото неизвестно.

  • Историческата наука постулира за наличие на ИСТОРИЧЕСКИ ПРИНЦИПИ.

Но ние виждаме, че под алегорическите литературни названия се крият математически и художествени принципи. Самите тези принципи са още едно неизвестно за историческата наука. Така че, обръщайки се към историческите сюжети, ние по същество имаме работа с “алегорично уравнение”, в което има минимум осем неизвестни.

А дали обикновеният читател може да реши такова уравнение?

Видният френски мислител от 20 век Рене Генон (1886-1951)

Рене Генон, наследството на когото често наричат “най-голямото интелектуално чудо от времето на Средновековието насам”, е автор на много статии за традициите и метафизиката.

Една от тях се нарича “Наука сакрална и наука за профани”. Тя е част от труда му “ Кризата на съвременния свят“. В този очерк той разглежда традиционите и съвременните науки, като твърди, че: 

Традиционната наука физика е наука за природата, а съвременната физика е част от науката за природата

Говори за:

Традиционната наука алхимия, и нейният съвременен клон химия, който е част от алхимията

Традиционната наука астрология и съвременната част от астрологията – астрономията

Ние днес смятаме, че традиционната физика е предшественица на съвременната физика, традиционната алхимия е предшественица на съвременната химия, а традиционната астрология е предшественица на съвременната астрономия. И че развитието на съвременните науки е прогрес, който е започнал своето победоносно шествие по света от около 17-и век насам. 

А се оказва, че съвремените науки са само клон (част, раздел) на традиционните науки.

Рене Генон е смятал, че в действителност, човечеството е претърпяло интелектуална деградация.

Той е писал, че:

“… всяка съвременна наука е основана на останките на по-древни науки, които като цяло били неразбираеми и отхвърлени, когато са попаднали в разпореждане на профаните.

Затова си струва да обърнем особено внимание на основното различие между традиционните и съвременните науки. То се състои в това, че традиционната наука (до около 17-и век) е изучавала ПРИНЦИПИТЕ, които след това е използвала за обяснението и интуитивното познание на ФАКТИТЕ. 

Докато съвременната наука върви по друг път: тя изучава фактите, за да може, на основа на получените данни, да изведе някакви принципи. 

Ето как е писал Рене Генон: 

“ ,,, Може да открием определено изкривяване на смисъла на думата “физика” в съвремието, тъй като днес тя означава само една частна наука сред много други, които също се явяват “наука за природата”. Следва да видим в това обстоятелство ярък пример за раздробяване, характерно за съвременната наука като цяло: “специализация”, пораждана от аналитическия начин на мислене, достигнала такава степен, че хората, изпитващи на себе си нейното влияние, вече не са в състояние дори да си представят, че може да съществува само една наука, занимаваща се цялостно с природата.

Определени недостатъци в това специализиране често привличат внимание към себе си, доколкото то неизбежно ограничава всяка друга гледна точка; но даже тези хора, от вниманието на които не се изплъзва това обстоятелство, в крайна сметка са съгласни да го приемат в качеството на “неизбежното зло” в условията на такова огромно колиество детайлно знание, че то не може да бъде усвоено накуп.

От една страна, те не се досещат, че детайлното знание само по себе си няма никаква стойност и въобще не оправдава отсъствието на синтетични знания, които биха могли да се получат в други условия, доколкото то (синтетичното знание), макар и ограничесно в сферата на относителното, все пак представлява знание на по-високо ниво в сравнение със знанието на простите факти и детайли.“

Последният абзац на това твърдение ме затрудни и се наложи да го прочета още веднъж. Ако е затруднило и вас, прочетете го още веднъж, защото е много важно!

Пошегувах се – четох го много пъти, защото много ме затрудни!

От казаното може да се направи извод, че всяка наука, идваща от факта е съвременна, профанна наука – лишена от истинска интелектуална оптика. 

А именно такава се явява историческата наука! Тъй като тя се основава на фактите, то това означава, че историческата наука се е дистанцирала от изходните научни принципи. Или ги крие, или никога не ги е ползвала. 

Генон пише: 

Именно по тази причина “науката за профани” може спокойно да се нарече “знание на невежите”, знание на най-ниско ниво, ограничено от най-ниското ниво на реалността, при пълно неразбиране относно това, какво има отвъд пределите на това ниво.

Тази наука няма никаква висша цел и никакъв висш принцип, което би било достатъчно основание за това, да ѝ отредим дори най-скромното, но заето по право, място в общата йерархия на истинското знание. 

Тъй като тя се е затворила в твърде тясна област, в която се стреми да обяви себе си за независима и затова разкъсва всякакви връзки с трансцедентната истина и висшето знание, тази наука притежава само различни по вид илюзорни представи, които не водят до никъде и на са основани на нищо.” 

И тези думи са писани в 20 век! 

Ако всяка съвременна наука е имала в миналото своя велика предшественица, то коя е била предшественицата на съвременната историческа наука? Някое учение, съдържащо в себе си основните принципи на историята. Именно принципите, които да осигурят достъпност на истинските знания. Такова учение непременно е трябвало да съществува. 

Но ние не се и досещаме за него. При това историците преди 100 години са знаели как се е наричала тяхната традиционна историческа наука. Във всеки случай, още в 1904 г. историците са цитирали думите на своя велик съвременник, лауреата на Нобелова награда Теодор Момзен:

Историята е част от обширното понятие филология.” 

Нобеловата награда той е получил за “История на Рим” – в номинациите за най-добро литературно произведение. Удостоен е със званието “Почетен гражданин на Рим”. 

Колко от вас се досетиха, че историята е част от филологията? Тоест, че тя изследва фактите, съдържащи се в литературните произведения. 

Нека не забравяме, че основоположник на съвременната историческа наука е видният филолог Юлий Цезар Скалигер, бащата на Йозеф Скалигер – съставителят на „Хронологията на историята“.

Именно Юлий Скалигер е разработвал “науката на поезията” и е формулирал принципите, по които са осъществявали своята хуманитарната дейност поетите и драматурзите. 

Именно неговия учебник “Поетика” са ползвали при създаването на своите безсмъртни произведения неговите велики съвременници, сред които и Шекспир (за това кой е бил Шекспир и дали е съществувал човек с това име, ще напиша отделна статия).

Именно на тези принципи трябва да се е ръководел и неговия син Йозеф, когато е създавал своя огромен проект, наречен “Световна история”

Смята се, че принципите на писането на историята са заложени в литературните произведения. Съвременната наука История се основава на тези принципи. И това Теодор Момзен е знаел прекрасно още преди век. 

Това означава, че великата предшественица на съвременната (профанна) историческа наука е била ВЕЛИКАТА ЛИТЕРАТУРА (тоест филологията). Приело се е, че в тази Велика литература са запечатани принципите, с помощта на които може правилно да се интерпретират фактите, датите и персонажите, които са разположени в хронологическата скала на историческите събития, която формира знанието ни за историята на човечеството. 

И тъй като тези принципи са възприети в историческата практика чак през 16-и век, за историческа наука можем да говорим единствено от това време насам.

Всички литературни произведения, писани преди това, не могат да бъдат смятани за надеждни исторически документи, тъй като те съдържат в себе си множество алегорични моменти, художествена измислица и преукрасяване, тъй като често са били в интерес на силните на деня. 

Те не са били писани с идеята да послужат на науката История, тъй като такава наука тогава просто е нямало. 

Политически интереси е имало винаги, но в по-модерни времена се е смятало, че историята все пак трябва да се подчинява на определени принципи, които да представят вярната (поне като цяло, поне хронологически) историческа истина.

За разлика от по-близките времена, в миналото не е имало такива принципи, които да се придържат към истината, и литературните произведения съдържат огромно количество художествена измислица, която днес ние третираме като историческа истина.
Това е ГОЛЕМИЯТ ПРОБЛЕМ на съвременната наука История! Наука за профани.

Аз мисля, че има изход в правилната посока. Историята трябва да излезе от строго тясната си специализация и постоянно да си сътрудничи с постиженията на редица други науки. За правилното тълкуване на намерени артефакти, прочетени в текстове сведения или за да се сглоби вярно мозайката от различни необясними на пръв поглед събития, историците трябва да се обръщат към химиците, към лингвистите, към инженерите. Впрочем, този процес вече е налице от известно време.

Така аз виждам пътя към това, всяка наука постепенно да се превръща от профанна наука в наука сакрална.

Аз съм убеден, че много по-вярна картина за това какво, как и кога се е случило в миналото може да се установи в тясно сътрудничество със специалистите по изучаване на езиците, с инженерите по технологии на строителството или металообработката, с химици по материалите и астролози с техните знания за звездите, планетите и цикличността на процесите в Космоса.
Убеден съм, че така трябва да се преподава историята в училищата и университетите – в пряка зависимост от резултатите и на физическата наука, и на езикознанието, и на инженерните науки. Знанието за миналото да се напластява в съзнанието на ученика не чрез сухото запомняне на дати и имена, а с аргументирано обяснение на взаимовръзките между събитията и явленията. Трябва да се усвои простичкото разбиране защо случилото се на едно място е довело до случилото се на друго, как едни събития са предпоставка за други такива и как традициите и погледа към света на едни народи са били в конфликт с тези разбирания у други. Но това, как трябва да се преподават достиженията на историческата наука, е вече съвсем друга тема.

За автора

Вашият коментар