Българската иденТечност

Летните жеги, очаквани или не, дойдоха, а заедно с тях и куп приятни изживявания – моренце, планина, барбекю, бирички, разходки, плажове, леки и прозрачни дрешки, горещи страсти, свалки и много прочее. Разбира се, има и недотам приятни – адски пек, пот на струи, комари и мухи от нахални по-нахални, коприви и трънаци, ако се движим сред природата… Без значение къде сме – гадни миризми от контейнери, законни и незаконни сметища; запалени гуми от братското ромско население (не че то не ги гори и през зимата) и стърнища от цялата ни етнически пъстра нация; през отворените прозорци вечер освен не винаги особено свежият въздух нахлува и брутална чалга от близкото заведение или апартамент, в който се вдига купон, а – представете си – има индивиди, които не харесват този тип музика?! Друга неприятност е, че голяма част от летните удоволствия струват куп пари и всъщност, ако теглим чертата, икономията от неплащане на сметки за отопление не помага особено… Но друго имам предвид (а то какво стана – пусто черногледство!): без да се налага да се взираме в по-дълбоки планове, да се отпуснем и да изживеем приятни мигове от времето на дългите дни и късите, но наситени с веселие нощи, с изстудена напитка в ръка. Да, това ми е думата -НАПИТКАТА. Някога „Трамвай № 5“ имаха песен за усмивката, крайно време е и напитката да се възпее.

По-горе се спомена за бира, но това е лека кавалерия, аматьорско изпълнение, питие за изтрезняване и абонамент за тоалетната или близките храсти, където парите ти се избиват в канала или направо върху Майката Земя.

Виж, мастиката е друго нещо. Тя е есенция на българската кулинарна култура и по-традиция основно се консумира в летните месеци. Как може да наричам така миризливата сладникаво-пареща течност!? Нима забравям традиционната българска високоалкохолна напитка – ракията? Не, но ракия има от Близкия изток до Северно море и Гибралтар, опитайте се да я патентовате като български продукт и ще разберете, че отдавна сме изпреварени от други по-придвидливи балкански народи. На много места си има друго име, но е същото – паленка или палинка, шнапс, цуйка, ципура, арак, грапа, одьови, ракъ и т. н. А мастиката ни хем е уникална, хем пък ни легитимира към средиземноморската общност на народите, които употребяват анасонови напитки, а такива са фанцузи, гърци, испанци, италианци, в Ориента спиртните питиета също имат анасонов привкус.

Мастиката има и друго предимство – вероятно последният път към сближаване с Македония. Защото баница, таратор, гювеч, суджук, кепапче, саламурено бяло сирене, кашкавал, бяло сладко – има навсякъде из Балканите, но мастика само от двете страни на Осоговската планина! Като страстен любител на тази течна благодат, призовавам да се обърне по-сериозно внимание на този така незаслужено пренебрегван стълб на българо-северномакедонската идентичност.

Има много какво да се желае както от държавна власт, така и от бизнеса. През последните години една фирма почти е завзела пазара заради солидните си финансови възможности и агресивната рекламна кампания, която провежда, а не бих казал, че тя е сред най-добрите. Почти изключено е в заведение да откриеш друг вид освен от въпросната марка.

Разбира се, лоша мастика няма – има хубава и по-хубава, както и слаби пиячи. Съвсем отговорно твърдя, че като чуя някой да заявява, че не обича мастика, мнението ми за него силно се променя, защото освен на солидни народни традиции, мастиката се базира и на модерността. Това е питието на страстта и лятното безгрижие.

Няма алкохол, който да може да се съчетава с толкова много мезета – салати, скара, чорби, таратор, айран, плодове, сладолед и каквито и да било други сладки неща. Мастиката се комбинира в множество коктейли, като сe започне от любимите простонародни Облак и Циганка и се стигне до висши изпълнения на съвременното барово изкуство.

Цената на мастиката също е предимство, тя е достъпна досущ както закърменият с демократизъм българин обича. Това важи за всички разфасовки – официални в стъклени бутилки, а да не говорим за това, че от много алкохолни производители може да се купи в туби за съвсем символични суми.

Друго предимство е, че мастиката е относително безопасна – тя се състои от спирт и анасонова настойка, спиртът трябва да е качествен, защото се усеща, анасонът даже го подсилва – т. е. не може да се прикрие некачественият спирт с есенция, защото мастиката не търпи такава и всеки, който пие, а мастика, както стана ясно не се пие от непривикнали, веднага ще го разкрие. Аз поне не съм чувал някой да е пострадал от мастика менте. От автентична знам много случаи, но това е заради прекаляване и не е свързано с нарушаване на закона.

Така че наслаждавайте се и се разхлаждайте с леденокристална мастика, както си му е редът – на богата трапеза, но умерено. Наздраве и весело лято!

Вашият коментар