Безумието на пробивите

Днес ми се наложи да мина по булевард „Марица – ЮГ“ с кола и попаднах в задръстване заради затвореното кръгово кръстовище при Водната палата. Оказа се, че не съм следил новините, от вторник не бях карал автомобил в тази посока. И бях изненадан, за разлика от повечето шофьори. На отиване през кръстовището на Чифте баня излязох доста бързо и след това по 6 септември нямаше никой. На връщане следобед обаче беше доста по-сложно. Отдавна съм изказвал мнението си срещу несъстоятелността на този проект и тайно се надявах, че няма да се осъществи, но не би!

Във вторник минах в пиковите часове и сутрин и вечер от запад на изток и обратно почти без никакво изчакване. Понякога там се чака много и се образуват дълги опашки по бул. Марица, но такива вече стават навсякъде. Напролет си направих експеримент и в пиков час вечер в няколко поредни дни от Рогошко шосе до бул „Васил Априлов“ минах по „България“ всеки ден по различен мост. Навсякъде опашката се проточваше по дължината на цялото съоръжение. Положението на Водната палата не беше много по-различно от това над Адата, на Герджика и на мост на „В. Априлов“. Проблемният трафик е в посока север – юг и обратно. На Пловдив са нужни мостове, не пробиви. Това, което е планирано под Централна гара е нещо подобно. Вече от „В. Априлов“ няма да може да се излиза на „Хр. Ботев“. Това означава затапвания по малки странични улички, които не са планирани за такова движение. Подобно е положението и с левите завои на Водната палата. Никакъв трафик няма да се отпуши, само ще се усвоят пари.

Аз съм на 45 години. От тях поне 40 съм живял в Пловдив и горе-долу толкова са и на съзнателния ми живот и спомени. Изследвал съм градоустройственото и инфраструктурно развитие на града между 9 септември 1944 и октомври 1990 г. Скоро ще излезе монографията ми, посветена на това – 420 страници ръкопис приблизително между 8 и 9 страници за всяка година от периода. За времето след 1990 до днес имам ясни спомени и впечатления. Всичко това уверено ми дава възможност да заявя, че настоящото общинско управление е най-слабо подготвеното и неспособно да отговори на нуждите на града. Даже четох, че левите завои вече се избягвали, за да не стават произшествия. Ако това е целта, общината да направи кръстовището пешеходна зона.

Обикаляйки от двете страни на преградите, обърнах внимание на нещо, което преди това не бях отчитал: Заради съоръжението на Водната палата ще се разрушат участъци с гладък асфалт, без нито една дупка. А в града е пълно с участъци, които просто плачат за преасфалтиране. Не ми стана много ясно днес и сутрин, и следобед защо бяха опънати загражденията, при положение че и от двете страни нямаше нито работници, нито техника, нито каквито и да било индикации, че нещо се прави.

Всички местни знаем как се наводняват подобни подземни транспортни решения при по-силен дъжд. Справка – подлезът на гарата, Коматевският възел и всички подмостови пространства по същия бул. „Марица“.

В националната история имаме потискащия спомен от Пробива при Добро поле, довел до крушението на Ньой. В местното настояще и бъдеще ни чакат не по-малко стресиращи пробиви.

За автора

Вашият коментар