„Размишлялките“ – необикновената книга за необикновения читател

От няколко дни в интернет пространството буди интерес една необикновена книга.
Нейният автор е решил да я предостави напълно свободно за сваляне, както и за четене онлайн.

Книгата е написана увлекателно, поднесена е по необичаен начин и предлага непознат досега формат на четене.
Тя е микс от текстове с различна тематика и е оформена така, че наподобява книга с вмъкната в нея по-малка книга, като читателя е оставен свободно да избира какво да чете, независимо на коя страница я е отворил.
Но нека оставим автора да ни я представи, като предадем думите му от увода към книгата:

„Здравейте, читателю!
Имате особения случай да разлиствате една по-различна и необичайна книга. Дори не мисля, че можем да я наречем книга. Това са по-скоро мои размишления върху произхода на думи от нашия език, които са се завъртяли в мозъка ми през годините и които съм благоволил навреме да запиша. Странно, но често това се случва в банята, докато взимам душ. Вероятно водата ме освобождава от всички мисли за настоящето и битността, и мозъкът ми свободно може да се заеме с това чоплене на думите, което с годините се е превърнало в приятен и забавен навик.

Искам веднага да уточня, че написаното в тази книга не претендира за вярност. Нито за научност. Всички разсъждения са плод на мисълта ми и съм ги предал така, както съм ги разбрал. За много от тях подсказка ми дадоха самите стари думи и това, колко те се отличават от днешните. За една част от тях (основно тези на етимологическа тематика) разсъжденията са си чисто мои.  Правил съм ги на базата на знанията за езика и на прочетеното от книгите на наши автори от 18-и и 19-и век. За някои думи не съм намерил свое етимологично обяснение, а съм обяснил защо се пишат така (ако са съставни).

Често ще сравнявам думи от руския език, който е формиран на основата на църковнославянския (както те го наричат) или на старобългарския, както ние го наричаме. Поради тази причина много думи в руския език се явяват добра основа за обяснението на думи от съвременния български език, защото носят следите от старобългарския. Някои стари руски думи са като «капсула на времето» и пазят звученето на старобългарския език, а точно в него често е и обяснението за етимологията на днешните думи в българския език.

За съжаление, със завладяването ни от османците, ние губим своята държавност и своя интелектуален елит, който е избит или избягал на север. Почти четири века сме лишени от своя писменост и всичко, което се е запазило от нашите традиции (включително и езикови) се е съхранило в народното ни творчество – песни, предания и ритуали.

За тези пет века с нашата писменост са боравили други народи, тя се е развивала извън пределите на България. Затова е съвсем логично да се позовавам на руски или други, така наречени славянски езикови форми, защото тези народи и единствено те са продължили да развиват писмената форма на старобългарския език през 14-и век, видоизменяйки го малко или много. Книги на среднобългарски се появяват едва в 17-и век, често повлияни от руската или сръбската църковна литература.

Когато четях за произхода на думите в българския език, често ми правеше впечатление колко объркани бяха обясненията и с колко чужди на езика ни примери се обясняваше етимологията на нашите думи, понякога толкова простичка и лесно обяснима. Авторите често цитираха чужди езици, дори латинския, за да обяснят защо една българска дума звучи така и откъде тя произхожда.
Разбира се, в българския език има много чужди думи, остатък от други езици или привнесени чисти чуждици, без аналог в българския език. Обясненията за тяхната етимология несъмнено ще ни отведат в чуждите езици. Но много често срещах случаи, в които за думи с лесно обясним български произход се привеждаха примери, чуждородни на езика ни и на звученето му, и с тях се обясняваше етимологията им. Това за мен бе странно и често дори смешно.

Вероятно много хора биха намерили за смешни и приведените от мен в тази книга примери и обяснения. В това няма нищо необяснимо. Всеки разсъждава за езика според нивото на знанията си. Да, не съм написал стихосбирка и да заявя: «Аз така виждам нещата и това е!»  Поетът не може да бъде обвинен в неправилно мислене. Могат единствено да подложат на критика неговото умение да стихоплетства. Тази книга обаче е по-особена. Тя се занимава с неща, за които има цял дял в науката за езика и на някого може да му се стори, че авторът навлиза в темата от позицията на дилетанта. И ще е прав.

Това не ми пречи да разсъждавам и тези мои разсъждения да събера на едно място. Това отдавна бях направил в моя блог. Много от моите приятели и познати ме питаха защо не го издам между корици, на което аз отговарях, че не съм уверен дали подобно писание има нужда да бъде четено. Макар и не особено популярен, блогът ми все пак предоставяше такава възможност на тези, които се интересуват от темата.

Но си помислих, че немалко хора също биха споделили моето учудване от странните залитания и сложността на обяснение на етимологията на думите в нашия език от страна на официалната наука. Помислих си също така, че много хора биха намерили за забавно, ново и дори съвсем непознато усещането да се ровят в обяснението на думите. Не в това какво означават, а в това как звучат. И защо именно така звучат.
Когато се споменава за етимология на думите, много хора мислят, че трябва да обяснят значението на думата. А това е нещо съвсем друго. Въпреки, че етимологията на една дума често има връзка и с нейното значение, в повечето случаи това, как тя звучи, си има отделно обяснение.

Затова, както бях написал и в блога си, ще размишлявам за произхода на думите и просто ще се забавлявам на тема етимология. Тук няма да отнасям нашите думи към гръцкия, латинския, немския или други чуждородени езици, а сам търся и си обяснявам тяхното формиране и произход.

Знам, че за повечето, ако не за всички думи, вече има научни обяснения за произхода им. Аз не ги оспорвам, нито претендирам, че съм прав. Забавен ми е самия процес на разсъждение, в който се правят взаимовръзки и се изграждат смислови вериги, независимо от резултата.

Книгата не е за резултати.
Тя е по-скоро за самия процес на мислене.

Думите и разсъжденията ми за тях няма да бъдат по азбучен ред, а така, както са ми дошли на ума през годините. С годините се събраха над 900 думи, които съм подложил на свой анализ и съм предложил свое обяснение. Повечето от тях считам за български, но има много с чуждоезиков произход, което не е тема на тази книга.

Както забелязахте, всяка от страниците има един основен текст в две колони, на светъл фон, и един от вътрешната страна на страниците, на тъмен фон. Между двата текста няма никаква връзка и всеки от тях може да се чете напълно самостоятелно.
Оформил съм книгата така, че вътрешния текст да може да бъде четен последователно така, както се чете и основния текст. Получава се така, сякаш държите в ръцете си две книги, като в по-голямата е вложена по-малката.

Съдържанието на тази книга е такова, че може да я отворите на която и да е страница и да се зачетете без да се налага да се връщате в началото. Дори, когато я прочетете изцяло, може да ползвате книгата за справка или да си припомните за някоя дума или израз. Също така, можете спонтанно да преминете от единия текст към другия и дори да се върнете обратно. С тази подредба се надявам четенето да бъде занимателно, да прилича на игра и да предложи необичаен начин на прочит, непознат ни от книгите досега. От време на време ще вмъквам и по някое любопитно съдържание, за да не доскучавам. И ще се надявам това четиво да се получи интересно, забавно и полезно.

И още нещо!

Текстът е в простичък и разговорен стил, вековете са изписани с «арабски», а не с римски цифри, редакторската намеса ще е минимална, защото така ми харесва да разказвам и не се губи стила на своеобразния „разговор между мен и читателя“. Такъв, какъвто ми се иска да бъде.
Реших да не го издавам като книга, а просто да го предложа за свободно четене, както съм свикнал да правя, защото е простичко, лесно и радва. Надявам се да се е получило интересно четиво и да разбуди у вас сетивността към звученето на българския език. Да ви накара да се замислите и да се забавлявате.
Приятно четене!

от автора“

Книгата ЕТИМОЛОГИЧЕСКИ РАЗМИШЛЯЛКИ може да четете онлайн или да изтеглите напълно свободно.

Тя е в хоризонтален формат и е най-удобна за четене, ако настроите програмата да я показва като разтворена книга – с две страници една до друга. В тъй наречения режим „book view“.

За автора

Коментари (1)

Вашият коментар