Гласувайте! Дори да бъде с отвращение!

Руското заглавие на известния роман на писателя Антон Дончев „Време разделно“ е „Час выбора.“ Мисля че няма нужда от превод дори за по-младите, които не са учили руски с динамиката на тези от поколенията родени и образовани цялостно или частично в Народната република. Всъщност, ако изобщо някой (млад) чете това!? Защото въпреки важността на настоящите избори се усеща безразличие и отдалеченост на огромното мнозинство от хората. Естествено, никой не може да ги вини. Върлува пандемия, която сега е в разгара си. Говорят за някакво плато от щаба, но скоро имаше над 200 починали и над 5000 новозаразени. Ако положението се задържи така, изборните секции трябва да се откриват не в училища, а в лечебни заведения, още по-добре би било – на гробищата. Там е открито и обикновено духа вятър, така че ще бъде най-безопасно. Надали този опит за черен хумор е сполучлив. По-лошото обаче е, че броят на икономически засегнатите значително надхвърля общия на заболели, излекувани, починали, че може би и на ваксинираните. Убеден съм, че ако имаше конкурс за неподходяща дата, 4 април 2021 г. би го спечелил безапелационно, но и настоящото положение е достатъчно за влизане в историята на лошите примери. На всичко отгоре и времето ще е лошо.

Изборите са крайно належащи. Доказа го вълната от протести. Поради ред причини те утихнаха, но надали настроенията на хората излезли по улиците и на всички, които им симпатизират са се променили. Докладът на Държавния департамент на САЩ за 2020 г. показва добре как страната ни изглежда в очите на чужденците. Друг е въпросът, че ни го казват от държава, в която горяха полицейски участъци и стана пример за полицейско насилие, но мисля че всеки в България знае, че докладът отговаря на действителното положение, ако не изцяло, то в значителна степен.

Президентът, увлечен в политическите борби, прераснали и в нещо още по-грозно, на практика беше измамен от по-опитни от него играчи, защото не можа да направи разлика между належащо и жизнено важно. Държавният глава издаде указ за изборите, очевидно силно желаещ да използва инерцията от протестите, но задължително условие да настъпи промяна на управлението е да има масов вот, ако гласуват само твърдите ядра, няма да се промени нищо. Животът и здравето са по-важни от политическата промяна, която не може да бъде сигурно нито дали ще се случи, нито дали ще бъде за добро. Автоголът с организиране на изборите на Великден по западно християнския календар елиминира и голяма част от гласовете от чужбина. Направо да се чудиш президентът с опозицията ли е или с управляващите? Изборите трябваше да са през май, защото точно през този месец миналата година вълната на заболеваемост спадна. За съжаление, нормативните изисквания са такива, че не можеше да бъдат насрочени за юни, когато е още по-подходящо.

Кампанията е вяла. Сякаш управляващи и парламентарна опозиция не искат промяна. За първите това е ясно, но за вторите няма обяснение. Дори в сайтовете на партиите липсва подробна информация за кандидатите, като че ли са не са се запътили към върховния орган на управление в парламентарната република, а са безгласни букви. Преференциите сякаш не съществуват, а те са от основополагащо значение за извеждане на демократичността на избора на най-високо ниво. Очевидно обаче лидерите на малки и големи политически сили и тесният кръг около тях, иначе желаещи с пълни шепи да гребат от народната любов и да стигнат до кулоарите на Народното събрание, много държат това да бъде техен монопол. Къде е демокрацията при това положение? Не ми изглежда особено демократично и типичното явление в предизборната ни реалност, познато като парашутизъм. Понастоящем всички в Пловдив са затаили дъх. В града ще се състои битка на титаните – Бойко Борисов и Корнелия Нинова. Към тях може да причислим и водещи лица от протестите като Христо Иванов и Николай Хаджигенов. Всичко това би било чудесно, но тези хора, ако тръгнат сами на предизборни обиколки из града, съществува сериозна възможност да се изгубят. На мен, като отявлен местен патриот, това даже ми се струва гавра с града – все едно в него няма достойни хора. Знам, това е начин да се „изтеглят“ гласове от запленените да пуснат вота си за столичните големци провинциалисти, но въпреки това изглежда наивно.

Отношението на столицата към Пловдив винаги е било двойнствено. Наскоро бяха отпуснати пари за стадионите на двата големи клуба, твърде близо до изборите, за да го приемем за безкористен акт. От друга страна обаче, стадион Пловдив с всички дадености да се превърне във втори национален, е оставен на саморазрушение. Да не говорим за липсите на други важни за града сгради за култура, наука и обществени нужди. Национална компания „Железопътна инфраструктура“ иска да прави пробив под гарата, за да събори Бетоновия мост, но като знаем какво става с паралелния пешеходен подлез при дъждове или с иначе открития Коматевски пътен възел, рискът в такива случаи район „Южен,“ който и сега не е много добре свързан с останалите части на града, да бъде изолиран, е твърде съществен. Но защо да мислим за неща, които не са се случили, като можем да се сетим как забавената държавна субсидия обърка голяма част от планираните дейности на Европейската културна столица. За мен в пловдивска листа имат място само хора, свързани с града – родени, живели, учили, работили.

Преди време, когато певецът Светльо Витков се кандидатира за президент, с голямо удоволствие гласувах за него. След това обаче, като създаде партията си за парламентарните избори, вече не помня през коя година, и му огледах пловдивската листа, силно се разочаровах – имаше само софиянци. Гласът ми отиде в друга посока, защото аз винаги гласувам. Това е право, за което хората някога са рискували живота си и са проливали кръв, много често своята собствена. Сега самият Светльо Витков също оглавява пловдивска листа. Въпреки че много харесвам творчеството му, няма да се вържа на тази уловка. Даже да дойде да ми пее пред входа, което иначе много би ми харесало. Друга интересна софийска политическа фигура в Пловдивските листи е Александър Томов, Добрият вълк Лупи. Някои може и да го харесват, но аз като го видя, предложен за алтернатива на каквото и да е, бягам с 200. Защо? Питайте някой фен на ЦСКА. Или труженик от ликвидирания комбинат „Кремиковци.“

Не искам да налагам на никого своята гледна точка, но според мен е много важно хората да бъдат ориентирани. Обществото има съвсем друг дневен ред. Наскоро дъщеря ми, която тази година става на 18, но след изборите и няма да може да гласува, ми сподели, че навършилите пълнолетие нейни приятели, не само че в повечето случаи не са решили дали изобщо да гласуват, а и дори не знаели какво е ПРЕФЕРЕНЦИЯ. Попитах и мои студенти. Повечето също не знаеха. А тези млади хора би трябвало да са бъдещето на страната! Това добре говори за разяснителната кампания на партии и институции.

Важно е да се има предвид следното:

1. Ниската избирателна активност е силно желана от повечето партии с реални шансове за парламента. Това ще им даде възможност да вкарат повече хора в него и ще отвори широка възможност да се ползват различни, за съжаление, известни всекиму машинации. Аз лично съм скептичен относно възможността да се фалшифицират протоколи в секцията, защото съм изпълнявал такава длъжност, но как стоят нататък по веригата нещата, не ми е ясно. Все пак известно е, че най-голямата опасност идва от платения или контролирания вот. Като цяло обаче тази криминална практика може да се извършва сред малки общности – етнически, професионални или организирани на друга основа, както и в населени места от такъв калибър. Следователно, колкото повече хора гласуват, толкова по-малки са шансовете за нерегламентирани вмешателства, толкова по-голяма ще е и представителността и реалното отражение на нагласите в обществото в бъдещия парламент, което също е важно. Ако гласуват един милион души, купуването на 100 хиляди гласа, означава десет процента. Ако са два, ще паднат на пет, което си е една парламентарна група, но ако са три милиона, вече стават 2.5 % и до голяма степен престъпният ефект се елиминира.

2. Отдавна не е настъпвало толкова сериозно „време разделно“ за обществото и сега всеки трябва да избере страна. Тези, които не гласуват, да са наясно, че на практика също го правят. И то твърде категорично в подкрепа на статуквото. В случая за фаворитите в междупартийната надпревара известната максима на Мечо Пух трябва да се перефразира на колкото по-малко (участие) – толкова повече (мандати).

Не смятах да пиша на тема избори, но в крайна сметка те определят бъдещето ни. Съзнавам, че и много хора са притеснени за здравето си, но съм убеден и че не са малко и тези, които просто не смятат, че трябва да си дадат този зор. А гласуването не е по-опасно от отиването в хипермаркет, което всеки прави. Преференцията е добър повод да се гласува. България е малка страна и хората се познават. Дори да не ни харесва партия, винаги ще намерим познат или симпатичен кандидат, за когото бихме могли да гласуваме. Това е и шансът за пренареждане на листите според желанието на хората. Би трябвало прагът на преференциите да е нулев, но и 7 процента не е толкова лошо, като се има предвид параноята на всички политици от тази възможност гражданите да им объркат намеренията.

Така че, моля, гласувайте! АКО ВИ ПУКА! Най-малкото, който е гласувал има далеч по-голямо право да изяви претенции за неизпълнение на предизборни обещания и изобщо да недоволства. Защото се е включил в системата. Тези, които са вън от нея, също са свободни да го правят, но според мен моралното право не е на тяхна страна. В крайна сметка обаче не става въпрос за морал, а просто за политика. Това е начинът да се определи развитието на страната, до голяма степен и на нашите собствени животи. Гласувайте! Дори да бъде с отвращение!

Вашият коментар