Докато ние честваме Деня на народните будители, католическият свят се весели на един от най-атрактивните си празници – „Вси светии“. Разбира се, по-важна е нашата светла българска дата, а не традиционните на Запад тиквени фенери. Но какво всъщност символизира този ден? Как особеният празник се е запазил, дали е култ към демоните, или е само невинно пресъздаване на стар езически ритуал?
Откъде идва традицията да се чества Хелоуин и защо. Безобидна ли е тази традиция или христиански празник на Вси Светии? Повод ли е да го заобичаме, да го отдадем на традициите? Чии традиции? Нашите ли?
Или енергиен разлом, позволяващ доброволно и даже радостно да отдадем своята енергия на същества, природата на които не разбираме и ни е далечно чужда?
Славянската традиция повелява от 21 до 27 октомври, наричан по-рано листопад, да се поминават нашите предци или е било Навья Седмица. Нощта на 31 октомври срещу 1 ноември се е провеждала Чародейната нощ на бог Велес (покровител на домашните животни и животновъдите) и богиня Мара (повелителката на онзи свят – Нави) – навечерието на деня на Вси Светии (тоест всички светци) по християнски обичай.
Сега ние честваме Деня на народните будители. Тоест Вси(чките) ни свет(ски) и „светли“ личности от нашата история. Нашите Вси Светии.
Бог Велес, Волос е смятан за покровител на домашните животни и животновъдите, а също така родов покровител на западните славяни – Скотите. След като се преселили на британските острови, Скотите нарекли земята си Scotland (Скот-Ландия). Тъй като били скотовъдци, скотите харесали западната част на британския остров, която била изключително подходяща за паша с тучните си обширни ливади. Нарекли я в чест на своя родов бог Wales (Уелс, т.е. Велес).
Самата дума „хелоуийн“ произлиза от католическата църква. Първи ноември – Денят на всички светии е католически празник в чест на светците. Но през V век преди Христа в келтска Ирландия лятото е свършвало официално на 31 октомври и на този ден се е чествал празникът „Самхаин“ – келтската Нова година. Историята разказва, че тогава всички, умрели през миналата година, идват на Земята да търсят тела, в които да се вселят за следващата. Хората са вярвали, че това е единствената надежда за живот след смъртта. Келтите казват, че всички закони на пространството и времето спират да действат по това време на годината и позволяват на духовете да се смесят с живите. Хората обаче не позволяват на духовете да се вселят в телата им и затова вечерта на 31 октомври гасят огньовете пред домовете си, за да изглеждат къщите студени и неуютни. Преобличат се като вампири и шумно обикалят от къща на къща, за да изплашат призраците, които искат да обладаят телата им.
Според една друга версия, за това, че гасили огъня пред домовете си било желанието на тези племена да запалят огъня от общ източник, от Огъня на Друидите, който се е намирал в Средна Ирландия, близо до Исинач. Някои легенди разказват, че келтите са изгаряли на клада хора, обладани от духове, за да дадат урок на призраците. Римляните възприемат келтските обичаи, но през I в. от новата ера спират да изгарят и принасят в жертва човешки същества.
Празникът „Вси светии“ е пренесен в Съединените щати през 1840 г. от ирландски емигранти, търсещи убежище от глада в страната си. Смята се, че традиционната фраза „номер или лакомство“ не идва от ирландските келти, а от европейския празник за душата, който се е отбелязвал през ХIХ в. На 2 ноември – Деня на всяка душа – древните християни обикаляли от село в село, за да молят за „парче за душата“ – хляб със стафиди. По традиция най-много се давало на просяците, които обещавали да споменат в молитвите си с добра дума покойните роднини на дарителите. Хората вярвали, че мъртвите остават в преддверието на ада след смъртта и че молитвите им помагат да намерят пътя към рая.
Обичаят да се издълбава тиква с очи, уста и нос по всяка вероятност идва от ирландската култура. Легендата разказва, че човек на име Джак, пияница и гуляйджия, измамил Сатаната, като го накарал да се качи на едно дърво. Джак издълбал кръст върху дънера на дървото и така хванал дявола в капан. Човекът сключил сделка с демона, че ако никога повече не го предизвиква, ще го пусне от дървото. Според народните поверия след като Джак умрял не бил допуснат нито в рая, защото бил много лош, нито в ада, защото сключил сделка с дявола. Но Сатаната дал на Джак въглен, с който да осветява пътя си през тъмнината. Въгленът бил поставен в издълбана ряпа, за да свети по-дълго. Това е историята накратко. Но нека разкажа по-подробно за Джак.
Традицията да се изкормят страшни “глави” от тикви на Хеллоуин и да се поставят в тях свещи е възникнала, на основа на тази легенда за Джак.
Оказва се, че да се изхабяват зеленчуци и да се слагат в тях въглени се е правело още едно време по Савин. При това и досега не е ясно, как това е можело да изплаши злите духове, вместо по-скоро да ги привлече, указвайки им в тъмното пътя. Тиквата е станала жертва чак в началото на XX век (макар някои източници да посочват точната година – 1837). И това става с пренасянето на традицията Хелоуин в Новия свят, където тя се разраства неимоверно. В Стария свят предпочитали да изрязват картоф или ряпа. И как тогава се е наричала тази тиквена мутра? Не, не Фейсбук. Тя се наричала Jack O’Lanterns или по-нашенски – Свещника на Джак.
А трябва да се знае, че с Джак по Британско наричали какво ли не. Даже най-неприличните неща. Та, според ирландската легенда, Джак бил обикновен пияница, при това той в прекия смисъл се «напил до смърт», защото веднъж в кръчмата до него приседнал самия дявол (в смисъл Пан, в смисъл поостарял Питър Пан, в смисъл Сатурн, Сатана или накратко – Дявол) и тук Джак се изхитрил. Тъй като нямал повече пари, уговорил дявола да се превърне в монета (обещавайки му, разбира се, душата в замяна), за да си поръча нова пиячка. Когато доверчивият дявол го послушал, Джак пъхнал монетата в джоба си, където вече имало малко сребърно кръстче. В резултат дяволът попаднал в капан, и Джак не му позволил да се върне в предишния си образ, докато не му обещал да не го притеснява повече. Следващия път, когато нашия отново се напил до козирката, дяволът пак го навестил. Джак успял да го примами да влезе в една издълбана ябълка, на която бързо надраскал кръст. Този път Джак успял да измоли от дявола да не взима душата му в Ада след смъртта му и чак след това го освободил.
В края на краищата, Джак успял така да се насвятка, че взел та умрял. В Рая … не го взели, разбира се. Дяволът, обаче, се оказал честен и удържал на думата си – не пуснал душата му и в Ада. Нещастника така и си останал между двата свята, в Междусветието – във вечно търсене на покой. И за да не му е съвсем скучно, на изпроводяк Дяволът му подхвърлил няколко въглена от Ада. Джак ловко ги поел и ги сложил в изтърбушена ряпа, като така се сдобил с лампа …
Както казват старите хора “Една приказка може и да е измислица, но в нея винаги има поука”. Аз донесох лекарството, положих го пред вас, а ще го приемате ли или не – това си е лично ваша работа.
Доста време ирландците дълбаели репи, но емигрантите им в Америка стигнали до извода, че тиквите са по-големи и по-удобни. Затова в Съединените щати и досега се използват тикви, в които се поставя свещ.
Глупави легенди, подобни на тази, битуват векове сред простолюдието. Те, дори и съчинени така, че да ни накарат да извлечем някаква поука, са изключително банални. Вечните детски страшилки на католическия свят, които все надничат от гробовете на хората, вместо да ни карат да се радваме на света, в който живеем.
Всички, така наричани «празници», било то Нова година, Рождество, 1 май, Хелоуин, 8 март и т.н. са винаги не това, което си мислим. Тяхното появяване и последствия, отчасти се крият и дори просто не се афишират. Защо да развалят на хората празника, нека се радват.
Известно е със сигурност следното: денят преди 1 ноември се счита за начало на келтската Нова година.
Празнуването на новата си година келтите започвали на залез слънце на 31 октомври и го завършвали пак по залез – на 1 ноември.
Защо именно по това време? Защото е приключило събирането на реколтата, светлото и радостно време идвало към края си, и настъпвала зимата – тъмната половина от годината. Този празник те наричали Samhain, който изговаряли не Самхаин и не Самайн, а по-скоро Савин или Саун. Той се отнасял към така наричаните «преходни» дати, когато нашият видим свят Яви се допирал с Онзи свят, което позволявало на неговите жители, да речем феите, да проникват в нашия свят. Тях, разбира се, се е налагало да омилостивяват, за да не попречат на хората и добитъка да преживеят зимата.
Какво е това англосаксонска фея е отделна тема. Нашето днешно неправилно разбиране за тях може да илюстрираме с известния детски персонаж Питър Пан. Добричък, весел и летящ, вечно млад – да, но не съвсем. Оригиналният Питър Пан също е обичал децата, но друго е правел с тях, не е дружал.
Детската тема не е току така спомената. Ако прочетете ирландския поетически сборник Lebor Gabála Érenn («Книга за завладяването на Ирландия»), ще узнаете, че за омилостивяване на връхлитащите на празника Савин в нашия свят духове от Междусветието (тях наричали Fomorians, и ги считали за чудовища, идващи от водата или изпод земята) хората били принудени да го правят по различни начини. В качесто на жертвени дарове използвали млякото, зърното … и малки дечица. По-свеж пример за това, ами спомнете си глупавата фаназийна сага «Игра на тронове», в която хората най-много се боят от Зимата и идващата с нея «отвъд Стената» орда на мъртвите твари, неживите, които им прибират децата. Няма дим без огън или по-точно лед без вода.
Така че, от една страна, днешната традиция да се обличаме в ужасии и да обикаляме по домовете на хората, просейки бонбони, – за някого е забавна, но корените ѝ са дълбоко в миналото, когато отпъждането (или по-скоро привличането) на злите духове се е съпровождало с обличането на дрипи и ходенето по къщите на съседите (особено многодетните) за получаването на «живи дарове».
Така че, изразът, който чуваме по американските филми “лакомство или беля” означавал страховитото „дай или ще ти открадна детенцето!“.
Римските Сатурналии (в чест на бог Сатурн, тоест Сатаната), преминали в празника Рождество, вместо древния «празник» Савин. Той в началото бил зает от римските покорители. Казват, че римляните взели връх над келтите и другите жители на Албиона в 47 година от н.е. И така, както последвалите ги християни, постановили, че местните празници били езически и затова варварски, а това значи незаконни.
Мотаейки се на острова няколкостотин години (почти четиристотин, ако се съди по изводите на историците) те на практика не постигайки нищо съществено, освен да дадат възможност на потомците на местните след векове с удивление да разкопават и укрепват техните крепости и руини. И днес с гордост (а защо?) да разказват на туристите, че са построени от самите римляни (абе хора, та те са ви победили, какво има да се пъчите?!).
Ама какво ги гледам, то и у нас е същото!
Легионерите се върнали в своята слънчева страна, за да се появят отново в Британско след много векове по-късно, в облика на вече християнски рицари, носещи, както и техните последователи днес, само смърт и разруха.
Вероятно христианските миротворци заварили Савин в този вид, в който е бил и до римляните (традицията не умира така лесно, макар това да не се нрави на някого), и затова решили да му наложат своята благородна ръка. Папа Григорий III (това било вече уж VIII век) заповядал да считат, че на границата между октомври и ноември трябва да се празнуват всички светци, т.е. мъртвите (All Saints Day). Исконният английски синоним на «свят» била думата hallow, затова празника се именувал на тогавашен староанглийски като Alholowmasse, което сега се пише All-Hallowmas или просто All-hallows. «Навечерие» по-английски е Eve (по същия начин, впрочем, се пише името на Ева) и затова навечерието на празника се наричал All-hallows Eve, откъдето, както считат познавачите, произлязло днешното Halloween.
Надявам се много от вас да са си направили съответните изводи. Остава само да решите дали да следвате чуждите традиции. Успех!
За автора
