Как изглежда архивът на Държавния архив

Ще ви заведем на място, където никога не сте били. Влизаме в дълбините на прашната хроника и най-ценните документи с човешки истории от векове назад. Лабиринт от необятни стелажи със забравено минало, докато някой не го поиска, за да го съживи. Става дума за архива на Държавен архив Пловдив.

Поводът е, че тази година отбелязваме 70-годишнината на българските държавни архиви. С Указ №515 от 10 октомври 1951 година на Президиума на Народното събрание се създава Държавен архивен фонд на България, а с постановление №344 от април 1952 година на Министерския съвет се създават държавните архиви, един от първите е този в Пловдив.



Помещава се на различни места, докато през 2005 година не се установява на ул. Кракра 9-11. В сградата има читалня, библиотека, лаборатория за консервация и реставрация на документи, изложбена зала, център за дигитализация. Но най-важната част са архивохранилищата. Зад стените като щит се пазят доказателства за важната и любопитна история на сгради, събития, личности. Първият заведен архивен фонд е на Областната училища инспекция. След него до наши дни се събира значителен масив от документи за обществено-политическия живот в България и Пловдив.

Най-подробният набор от информация е на Областния и Окръжен съд, както и на Градската община. Постепенно постъпват материали за несъществуващи учебни заведения, като Френския колеж „Св. Августин“ и Немското училище.



Съхраняват се сведения за значими личности от културния живот. Първият заведен личен фонд е на известния родоповед Стою Шишков, чиито материали са предадени 1955 година. Следват го първата българска околосветска пътешественичка Анка Ламбрева, известни с благотворителната си дейност Анна Кузманова и Невена Манолова, археологът Петър Детев, архитектите Матей Матеев и Боян Чинков, пловдивските кметове Иван Кесяков, Божидар Здравков, Гарабет Томасян, също художници, актьори, фотографи.

През 2001 година е дарен личен архив на Николай Хайтов по негово желание. Самият той е искал историята му да почива именно в пловдивските архиви.



Никой не се допуска в архивохранилищата, където са заключени нагледните истини за близкото минало на едно от най-древните кътчета на нашата планета. Достъп имат отбрани хора, обучени как да се грижат за безопасността и реда на хилядите ценни книжа.

Когато влезеш през портата на ул. Кракра се отчиташ с името и подписа си във входната книга. После със стар асансьор се качваш до третия етаж. Там е читалнята с няколко дървени маси и последната спирка за ползвателите на архивите. Читателят си избира по фонд какво иска да прегледа, вижда анотацията, тоест заглавието на документа, поисква го и служителите на архива се впускат в хранилищата, където достъпът е забранен.

Ние обаче ви водим по-нататък. От читалнята има преддверие, където са инвентарните описи на фондовете, тоест справочният материал, по който работят читателите.


Следва коридор със секции, произведения на изкуството с етнографска стойност. От тях се издърпват тесни, дълги чекмеджета, в миналото ползвани като справочни апарати, разделени по различни теми. Днес съдържанието им е в електронен вариант. По тази логика почти не се използват, но както споделя началник отделът Наташа Атанасова – „Жал ме е да ги хвърля, не мога, толкова са красиви“. Съгласни сме.



През врата се стига до голяма стая с още интересни книги, сякаш край нямат. В научно-справочната библиотека са заведени 7363 тома специализирана литература по история, архивистика и други области на науката, речници, енциклопедии, справочници, пътеводители, каталози, документални сборници, периодични издания. Там можем да намерим и подвързани всички броеве на Държавен вестник.


Забелязва се, че видът с времето е подменен. Първите издания са прибирани в тежки, класни корици, докато с времето стават все по-непосредствени. Тази стая е последният праг от входове преди заветното първо архивохранилище от общо 17 в сградата.



На високи разкрити рафтове са наредени кутии. Сините картонени съхранители държат архивните документи в безопасност. По правилник са разположени на стелажи, забранено е да са на земята.

Папката, която обгръща документа, трябва да бъде с неутрално PH, защото тя самата от вътрешната част започва да уврежда хартията, когато си взаимодействат. Внимава се кутиите да не се претъпкват, защото при натиска също се уврежда хартията. Ако има по-големи по форма листове се държат в изправено състояние, за безопасността на мастилото от изтриване.

Тук успяхме да се докоснем до едни от най-старите и ценни вещи, които архивът притежава. Еврейски тори на иврит от 17 век, непреведени. Те се държат на специално място, но бяха изкарани специално, за да ги видим. Изписани са на ръка върху животинска кожа.



Когато служители на архива слизат до хранилищата и взимат документи за читателите, те задължително трябва да оставят кутията отворена с бележка, че в момента липсва материал.

Интересно е, че хората, които поддържат чистотата в тези стаи, не слизат сами, а под отговорен надзор на някой от екипа.


Едно от предверията към архивохранилищата

Част от задълженията на служителите на Държавен архив Пловдив е да обикалят малките населени места в околието за проверки. Те слеят дали държавните учреждения и всички общински институции съхраняват по определена методика книжата си, които след време ще пристигнат в Държавните архиви. Има строго определен начин за това и ако не се спазва се дават предписания какво трябва да се направи.


Пловдивският архив има и други сгради за съхранение. Някои се намират в район Южен, но за там трябва да се даде предварителна заявка, защото се изисква време да се пренесат документите до ул. Кракра. В момента се подготвят и нови хранилища, които ще бъдат до стадион Христо Ботев.


Поводите да се докоснем до информацията на Държавния архив са редица. Понякога за справка, когато се водят дела в съда. Друг път студенти уплътняват трудовете си с факти от миналото. За жалост рядко, но понякога има и автори-журналисти, които подкрепят текстовете си чрез данни от извора. Чувството, дори и в читалнята, когато седнеш в тихата стая и разгледаш как са изглеждали пловдивчаните, прочетеш за великите жестове на видните бизнесмени, потопиш се в историята на легендите в изкуството или просто на някой от добрите даскали, не може да се сравни. Защото обръщайки се в познанството назад, живееш по-лесно днес.

Към 2020 година в Държавен архив Пловдив се съхраняват 4200 фонда с близо 10 000 линейни метра документи.

снимки: Илия Димитров, 4K Studio

Майсторлъкът в реставрирането на древни документи

За автора

Вашият коментар