Кралицата на ул. Карловска брани спомена за детски смях и дъх на вино

Всички щастливи семейства си приличат, но едно се отличава с откровено силна сплотеност, проявена във всеки възход и падение на своята дълга история.

Най-големият род по цялото продължение на ул. Карловска в Пловдив е изградил и най-голямата къща.

Днес във величествено мълчание кротува стогодишна красавица на номер 21А, 21 и още малко. Фасадата й е олюпена, липсва една цяла тераса, но пък си е поживяла интересно. От нея още се чува палав детски смях, цвиленето на здрави коне и най-вече ароматът на грозде, идващ от задния двор, където са правили ракия и вино.



Ако звъннете на вратата сега, ще отвори един от ярките наследници на старата фамилия – Петър Хаджиничев. „Толкова много имам да ви разказвам. Заповядайте, заповядайте, ще се качим на тераската“, повежда ни с топло отношение чичо Петьо, както го наричат в съседство. Сякаш от години ни е чакал, за да ни предаде родствената си история.



На синята тераса от задната страна на сградата се вижда вътрешният двор и високото помещение, създадено единствено за направата на ракия и вино. Вътре е имало огромни бадемови бъчви, в които са събирали гроздето. Отпред, откъм улицата, е била кръчмичката. Там е нямало сметка за яденето. Поръчаш ли си пиене, то неизбежно идва с мезе като бонус – кюфтенца, кебапченца. Сега на същото място има магазини.



Подадени данни за официалното име на мястото не съществуват, но всички го наричали Пеевият хан, на името на прадядото Петър Пеев Сапунджиев. Защото и мащабната къща, всъщност е била построена, за да бъде хан за настаняване на гости, но това не се случило.

Малко след построяването на сградата през 1923 година започва да работи и ракиджийницата, така я наричат пък семейството.



Над металната решетъчна порта, която води към към нея, още се пази и почетният лик „ПС“ – Петър Сапунджиев, преплетен с лозови листа и чепки. Емблема на семейния бизнес.



По цялото продължение на тавана на къщата до ракиджийницата е нямало стени, било е едно помещение, склад за тонове грозде. Лапетата са се криели сред тях да играят, докато хапват от чепките и счукват орехи за разнообразие.



В задния двор е имало също и обор за коне обграден с каменни огради. Дядо Петър с бели ръкавици е качвал някое от децата върху жребците и са отивали до Марково при лозята да ги наглеждат и берат.

С годините оборните стени са разрушени нарочно с цел да се окрадат камъните. „Някъде 93-та с братовчедите ми съборихме таваните, защото влизаха съседски децата да играят и бяха опасни. Завързахме едни въжета и ги бутнахме да не стане някоя беля“, разказва чичо Петьо.



Петър Хаджиничев е роден и живял в къща на кръстовището на ул. Петьофи и бул. Руски, срещу Бунарджика. През 70-те, когато е на десет, се мести, заедно с майка си и баща си, да живее на ул. Карловска при част от роднините. Причината е, че в старата къща е станало пренаселено. Там били леля му и братовчедка му, и двете цигуларки в пловдивската опера. Също братовчед му, отново музикант, и то първият барабанист на пловдивската група Паралел 42.  

Ракиджийницата в момента е оглозкана до тухли, прозорци и врати няма, цялата немощно зее. „През 44-та знам, че са дошли и са опразнили всичко, ограбили са каквото могат, разглобили са огромните бадемови бъчви и са ги занесли за дървен материал“, продъжалва историята си нашият герой.

Изкарваме го от лошия спомет, за да разкаже за будния живот на ул. Карловска преди 50-на години.



Разбираме, че същински рай и идилия са били и съседните улички Сливница и Братаница. Впечатлявали с нанизани малки китни къщички, всяка с дворче, където си живеели добросъседски отделни фамилии.

В квартала е имало много деца, които играли заедно от сутрин до вечер. На мястото на днешния паркинг на Новотела се ширело игрище, ползвано предимно от волейболния отбор на Марица. През времето, когато не тренирали девойки или жени, те са ходили да ритат футбол.

Научаваме и повече за култовата кръчма Карлово. „Там ядохме най-хубавата шкембе чорба. През 70-те тя още беше тук. Даже там за първи път видях нещо шокиращо за мен. Събираха се цигански кланове да договарят и продадат дъщерите си за съпруги. Заставаха отпред и наддаваха. То си е като традиция да правят пазарлък, де“, спомня си чичо Петьо.

Неизбежно беше да коментира и новия ремонт на ул. Карловска. „Не успяха да подредят паветата правилно. Мисля, че вече няма кой да ги направи, както невремето ги правеха.“

Преди няколко години са дошли турци и са искали да купят къщата му, но Петър категорично отказал.

За автора

Коментари (1)

  1. Да бяха си поддържали къщата през годините, за да не изглежда в такова плачевно състояние в момента. Както се вижда от снимките имат два магазина, които най-вероятно им плащат наем всеки месец.

    Reply

Вашият коментар