Мисия Онлайн: Пич, къде ми е главата?

„Пич, къде ми е главата“, с това изречение започва един от последните за годината часове по Български език и литература на младши учител – Ваня Петрова. Тя разказва пред MediaCafe за перипетиите в иновативната образователна система. Преподавателят издава, че това вече е вътрешна шега между учениците й, когато тя избере някой от тях да отговаря на зададен от нея въпрос.

Чрез думите на учители, ученици и родители, ще се опитаме да открием всички плюсове и минуси, които изникват в сложния процес, който усложни така или иначе усложнената ни система. Проблем в нея представляваше и механизмът ромските ученици да бъдат стимулирани да посещават занятия. Надали някой от нас имаше надежда, че голям процент от въпросните деца ще включи навреме таблета или лаптопа си и ще се присъедини към виртуалната класна стая. Оказа се, че не само тази проблемна социална група отсъства електронно. Освен тази рана в организма на съвременното ни общество, се появи и нова въпросителна около притеснителната част деца, които изведнъж получиха всички възможни технически проблеми и изпаднаха от онлайн школото. Но какъв ли е и процентът на продуктивност на останалата част ученици, включени в Мисия: Онлайн…

„Изпитваме особена трудност със задържането на вниманието върху материала и поддържането на висока мотивация за учене“, казва Петрова. Това бил характерен проблем, който обаче с преминаването на дистанционно обучение се задълбочил. Домашната обстановка предразполагала учениците да си почиват повече.

„По-голямата част от тях приемат сегашната обстановка като ваканция“, споделя учителката, като допълва, че отсъствията вече не се приемали като заплаха.

„Отначало им беше интересно, но ситуацията се разтегна и постепенно спряха да участват в час, започнаха и все по-често да измислят различни оправдания“, споделя тя. По думите й най-сериозни проблеми има в гимназиален етап, при класовете 5-7 клас дисциплината още е налице.

„С учениците в прогимназиален етап правим тестове с включени камера и микрофон. За тях нямам съмнение, че са коректни, но при гимназистите е абсолютно ясно, че преписват като луди“, допълни тя.

Учителите, с които MediaCafe се свърза, споделят едно мнение, че онлайн обучението допринася толкова към процеса, колкото и му отнема.

„Участници сме в алтернатива, чрез която децата прескочиха опасността годината да бъде зачетена като нулева в образователния процес“, коментира Мария Стефанова, учител на класове от 5-12 клас.

„Единственият минус е големият период от време, в което продължи онлайн обучението. От една страна децата започнаха да се изнервят, заради изгубената връзката с учителя, а от друга ние сме лишени от основни учителски инструменти, с които да оценим знанията им“, каза още тя. Според нея контактът с хората е разрушен, децата се роботизират, оставайки сами в екранна кутия. Нарушени са социалните взаимоотношения, процесът помага, но и пречи на всички участници в него.

За да попълним цялата гама от участници в лексикон на Мисия: Онлайн, MediaCafe се свърза със седмокласника Генади и неговата майка Вили.

„Донякъде ми харесва, защото мога да multitask-вам. Моите връстници също ги устройва, но защото не учат. Не ми допада от друга страна, обаче, защото учителите не са технологично подготвени и често часовете се провалят, защото се губят в свързване“, смята Генади. Неговата майка Вили е категорично на мнението, че онлайн обучението крие единствено плюсове:

„То ни спестява трафика и въобще целия процес на придвижване и проблемите с паркиране. Освен това материалите остават на запис и можем да направим справка винаги, което дава възможност всеки да учи със собствената си скорост“, казва тя. Вили подчертава спокойствието и концентрацията, липсата на дразнители и шумове и не на последно място възможността да ученикът да се храни здравословно, без да бъде изкушаван от вредните храни, консумирани от съучениците му.

„Малката ми дъщеря е доволна, че не е на училище, но й липсва контактът с децата. Голямата е недоволна, че не се вижда с аверите си, но е доволна, че никой не учи и всички си браузват, докато вървят часовете“, коментира с усмивка наш читател.

Вчера образователният министър Красимир Вълчев съобщи, че присъствените дейности, които не могат да се проведат в електронна среда при учениците между 5 – 12 клас, ще бъдат разрешени. До тогава остава да се надяваме, че Мисия: Онлайн ще спре да бъде подобие на Мисията невъзможна, а часовете в мрежата ще спрат да приличат на епизод от Дора изследователката – учителят да задава въпрос, а мълчанието от заглушени микрофони да го принуждава да отговаря сам.

Вашият коментар