„НЕ СИ САМ!“

Колко често всеки от нас си е мислил: „Ех, някой, ако ме разбираше..“, „Иска ми се, някой да знае какво ми е…“, „Само да не бях сам…“. Тези въпроси занимават съзнанието на всеки в даден етап или период от живота, но когато говорим за новосформирани осиновителни семейства, за родители, които често нямат 9 месеца да влязат в тази роля, сякаш е редно да ги умножим по 10. Чувства като тревожност, несигурност, съмнение, страх заемат централно място в семейната динамика, измествайки спокойствието, щастието, приемствеността и хармонията. И понякога, ако въпросите останат без отговор, ако няма кой да подкрепи семействата, те могат да се разделят. А има ли нещо по-страшно от разделено семейство? Не мисля!  

В опита си да подкрепим семействата и да не се чувстват сами в пътя си към семейното щастие, в началото на месец октомври на 2021г. в ЦОП „Щастливо детство“ поставихме началото на група. Може би група за подкрепа, или такава за споделяне, но със сигурност група на взаимственост и заедност. И е нормално, защото всички сме хора. Не можем да отричаме силната ни склонност да взаимодействаме с другите, да търсим социалното огледало, да се свързваме. Често, дори парадоксално, когато сме сами ни е страх да признаем проблемите и трудностите, които изпитваме. Плашим се, че ще потънем в тях и няма да има кой да ни измъкне. Докато в групата винаги има поне още две ръце, които ни държат на повърхността. „Не съм вярвал/а, че ще го кажа!“, „Изненадан/а съм, какво се случва!“ са чести реплики, споделени от участниците.  

Тези срещи се организират от Християна Кънева, психолог от ЦОП „Щастливо детство“, веднъж седмично в рамките на час и половина, два, в Комплекса ни ранно детско развитие в гр. София. Продължителността на групата е предвидена за срок от 6 месеца, но при споделена нужда от участниците, може да се удължи. Сесиите са определени за посещения само от родителите, но в 90% от случаите присъстват и децата. Форматът, през играта и общите дейностти, деца и възрастни се преоткриват, опознават и създават по-силна и здравословна връзка. Темите, които семействата обсъждат са тайната на осиновяването, поведенчески особености, емоционални затруднения и кризи на децата. Голяма част от тях поставят и много лични въпроси – как възприемат света, травматични преживявания от своето детство, слабости и конфликти. С помощта на арттерапевтични, психодраматични и психоаналитични техники, семействата достигат онзи момент, в който уверено заявяват „Сега знам как да постъпя следващия път“.  

В деня преди Бъдни вечер в кабинета се случи нещо: 

„Майката на Деси, Меги, споделя как миналия ден момичето е имало поведенческа криза в голям магазин. Споделя емоции на срам, гняв и безпомощност. Психологът предлага да разиграят ситуацията и да потърсят възможни причини и стратегии за справяне. Малко след началото на сесията се включват Иво и Яна, които споделят същият проблем. Християна предлага да разиграят случка, в която родителите отказват на детето да направят нещо, напр.  да закупят поискана играчка. Първоначалната реакция на Яна е: „Ооооо, това не мога да го направя!“, като назовава причината-  „Чувствам се лоша, когато отказвам.“  До края на сесията, двете жени успяват да открият ситуации от ранното си детство, в които са изпитвали същите емоции, но от позицията на детето. Споделят какво е било, когато те са били малки. Осъзнават как тези чувства мотивират тяхното родителско поведение. И тук, преди да тръгнат, и двете уверено заявят „Следващия път ще съм подготвена!“.  

Работата в група има много предимства, които подпомагат терапевтичния процес, ускоряват динамиката и тушират напрежението, давайки възможност „да не си сам в това“. Но извън науката, тези срещи дават възможност да откриеш приятел и да бъдеш чут.  

Тези срещи се организират с подкрепата на  The Human Safety Net  и  Дженерали България, които инвестират в развитието на нашите услуги за ранно детско развитие.  

Вашият коментар