Алексей Кожухаров: Все по-малко изпитваме емпатия към човешкото нещастие

Алексей Кожухаров е едно от бележитите имена на пловдивската сцена. Започва пътя си с филологическо образование, но страстта към играта го води до актьорството. В момента има редица формати и роли зад гърба си, заслужили уважението на публиката.

Ние се срещаме с него в ролята му на режисьор към последния клип на пловдивската банда Ivory Twilight. Видеото е заснето от 4К Студио и представя една доста позната за ежедневието визия на разруха, война, нищета. Дали е случайна тази тъга, която виждаме в кадрите и умишлено ли е визуализирана, коментира Алексей Кожухаров пред Медиякафе.

Умишлено, разбира се. На първо място, музиката и текстът на Димитър Удо Ангелов, които изразяват доста образно и с много лично отношение социалния дисбаланс, в който живеем, не само в България, но и в света. Сякаш сме в някаква форма на дигитален феодализъм, в който технологичните достижения на човечеството се използват само с цел да се придобиват пари, власт, територии и всичко това е за сметка на човешки животи. Насилието, във всичките му форми, до такава степен е станало част от ежедневието ни, че почти не му обръщаме внимание. А когато четем за него в социалните мрежи, например, само се натъжваме или възмущаваме за малко, изразявайки се с тъжен или гневен емотикон, след което продължаваме напред към следващата атракция.

Все по-малко изпитваме емпатия към човешкото нещастие и много повече се впечатляваме от статистиката за него, която, в крайна сметка, е много на брой лични трагедии. Трябва да събудим сетивата си, да не съдим толкова лесно и може би… „няма да е все така“.

Има много конкретни поводи, в идеята за този клип… Зад дефиницията „престъпления към човечеството“, например, какъвто е случаят в Украйна, стоят много лични съдби, изгубени и провалени мечти и животи. Дори тук, в България, при най-обикновена разходка по улиците можем да се натъкнем на несправедливост, която да ни обърне с хастара нагоре. Минавайки през ромска махала, например, без значение в кой град е, защото те почти навсякъде са еднакви със своя хаотичен, мизерен и безперспективен живот, всеки път се питам „С какво са виновни децата, обречени на този живот?…“

Разбира се, има и изключения от правилото… В сливенска ромска махала, Мариана, 13 годишно момиче, вместо да се омъжи, както повечето от нейното обкръжение, ходи на уроци по виолончело и баща й я подкрепя изцяло. Това е истинска история. Нали разбирате, че те са като извънземни в своята среда, но въпреки всичко, разбиват стереотипа за себе си, за да следват мечтите си за смислен и стойностен живот. С музика, с изкуство, с духовност. Такива изключения винаги са много вдъхновяващи.

Настоящето е такова, за съжаление, не само в България, а и в световен мащаб. Така наречената „средна класа“, която да даде възможност на работещия обикновен човек да живее достойно, честно и в мир със себе си е все по-трудно достижима. Обществото е все по-силно поляризирано, както като социален статус, така и като отношение към живота. Всичко се подчинява на някакви пазарни механизми, които в крайна сметка превръщат индивида в активен потребител на различни стоки и услуги.

И колкото повече консумира благините на цивилизацията, толкова повече пълни джобовете на тези, които движат въпросните механизми. Знам, че звучи като конспиративна теория, но не е, такива са фактите. А колкото до надеждата, има, разбира се, но тя не е свързана с някакво колективно съзнание, определящо се от религия, политическа или социална принадлежност, а с лична осъзнатост на всеки един от нас. Не вярвам, че стадният инстинкт може да ни доведе до нещо добро.

Алексей споделя с нас също и малко информация зад кулисите, директно от снимачната площадка на клипа на Ivory Twilight.

Между другото, трябваше да има още сюжетни линии в клипа, които да онагледят по-ясно въпросните „празни хора“, но пандемията ни попречи да осъществим изцяло идеите си. Например, един от тези „празни хора“ трябваше да е обобщен образ на безскрупулен бизнесмен, гордо седнал на трон, поставен върху огромна планина от боклук, която е резултат от неговата дейност. Или пък, шопароподобен простак е разположил свръхкалоричната си трапеза върху сцената, на която танцува балерина. Защо?… Защото може да си го позволи. Така че, всички знаем много добре кои са бездушните и „празни хора“, светът изобилства от тях, примери много и във всякакви сфери на живота. Никой обаче не се ражда празен, а става такъв, защото не се грижи за вътрешността си и тя умира.

Задължително е да има пристрастие в създаването на съдържание, поне за мен. Образите, които оживяха в клипа, са обобщени, но в същото време и болезнено реални. Всъщност, покрусата и гнева на членовете на Ivory Twilight, които виждате във видеото, са автентични и изцяло плод на пристрастието им към темата. Те са в две състояния, интровертно, в което преживяват тъжната и красива история на момиченцето и нейното плюшено мече, и екстровертно, в което се гневят на нейния насилник. И гневът им е толкова автентичен, помитащ и суров, че дори на моменти влияе на качеството на картината, например. Но това са само хватки на монтажа. Важното е посланието да прехвърля екрана, както се казва, а това става само с пристрастие. Ако не приемаш лично проблема, по-добре не се занимавай с него.

Фотограф: Валентина Биларева

Вашият коментар