84 години финансова криза

Голямата депресия от 30-те години на миналия век е нещо, което често срещаме в поп-културата и беше повод за различно „народно“ творчество, но след 2008-а година все по-често попадаше в различни статии и публикации. Светът изпадна в нова финансова криза, може би не толкова лоша, колкото онази, но достатъчна, за да предизвика асоциации и напомняне какво би могло да бъде, ако допускаме същите грешки. Всъщност, също както борсовия крах в края на октомври 1929-а година, така и продължаващата днес Световна финансова криза, не са странно астрономично явление, а съвсем логичен резултат от погрешни политики и действия. Но, както сме писали и преди, единственото, на което историята ни е научила е, че не можем да се учим от историята, за да не повтаряме грешките си.

Общото мнение е, че Голямата депресия от 30-те години започва в края на октомври 1929-а с три черни за борсата на Уолстрийт дни – 24, 28 и 29 октомври, като крахът е най-голям в последния от тях. По повод годишнината от тези фатални за световната икономика дни се свързахме със специалиста Весислав Илиев, който ни предостави свой коментар по този период от историята, с обяснения защо се е стигнало до тази криза, каква е ролята на правителството на САЩ, президентите Хувър(до 33-а) и Рузвелт(след 33-а), до кога продължава кризата и какво всъщност спасява Щатите.

Когато избухна световната финансова криза през 2008 г., повечето медии и експерти в САЩ с основание я сравняваха с Голямата Депресия от 30-те години на миналия век. Пет години по-късно, приликите както в причините за възникването на двете кризи, така и в тези за продължаващата необичайно дълго време рецесия, продължават да излизат наяве.

Повечето анализатори и историци посочват краха на финансовата борса през октомври 1929 г. като една от основните причини за последвалата рецесия. Най-голям срив на акциите се наблюдава през дните 24, 28 и 29 октомври, наречени респективно Черният  четвъртък, Черният понеделник и Черният вторник. 29 октомври има най-висок ръст на спекулативния ажиотаж и са продадени над 16 милиона акции, а курсът на ценните книжа рязко пада.

Като причини за този крах и последвалата криза се посочват крайната форма на либерализъм и факторите, които до този момент стоят в основата на разцвета на американската икономика – ниски данъци върху печалбите и произтичащите от това големи инвестиции, политиката на евтин кредит, малките държавни разходи, американския търговски протекционизъм и борсовите спекулации със заемен капитал. Доста често като една от причините за старта на кризата се посочва и свръхпроизводството в земеделието. Поради бързо увеличаващата се продуктивност, предлагането  много по-бързо нараства от търсенето и това довежда до бърз спад на цените.  Това се отразява и на градовете след като фермерите имат все по-малко пари да купуват стоки, произведени в заводите. Производителите се принуждават да съкращават работници, което води до нов спад в търсенето на земеделски стоки и нов спад на цените.  Стойноста на активите започва да пада със спада на доходите. 

Дали обаче това са реалните причини и крахът на финансовата борса ли е в основата на продължилата близо десетилетие невиждана криза?

Огромните разходи по време на Първата световна война принуждават повечето воюваши държави да се откъснат от златния стандарт. По време на войната САЩ запазват златния стандарт, т.е. запазват златната стойност на долара. Някои страни се опитват в последствие да се върнат към златния стандарт, което обаче няма как да стане без ценови дефлации или обезценяване на национални валути. Търсенето на злато се увеличава с връщането на златния стандарт. През 1928г. Франция се връща към него при обезценен франк. Френският износ се увеличава, а вносът намалява, като техните международни сметки се балансират от вноса на злато. През 1929 г. страните, които изнасят злато към САЩ и Франция възприемат дефлационни политики, които имат за цел да възпрат изтичането на злато и да запазят златния им стандарт. Тези дефлационни политики ограничват икономическата активност и намалят ценовите равнища и с това започва кризата. Нещо повече, от 1933 г. не е имало ефективни ограничения върху издаването на долара, което е и една от причините за толкова дълго продължилата инфлация.

Има още една причина за избухналата криза, която има своите корени далеч преди фаталния октомври 29-та година. Централните банки навсякъде по света се създават с идеята да се предотвратят банковите кризи, като федералния резерв в САЩ е създаден през 1914 г.  Това обаче има и негативен ефект, тъй като банките и кредиторите, знаейки че има кой да ги спаси, вече поемат и по-голям риск. Чарлз Киндълбъргър  в своята класическа история на финансовите кризи заявява:  „Проблемът е, че ако инвеститорите предварително знаят, че могат да разчитат на държавна подкрепа  в случай на рязко обезценяване на материалните активи, те ще бъдат по-малко предпазливи при купуването на активи и ценни книжа и това може да доведе до нови сривове на пазара.” Федералния резерв има задачата да добавя ликвидност, което води до това, че предприемачите не се пазят толкова от слаби банки, а самите те не прибягват както преди до методи да се опазят от банковата паника. Крахът на банковия сектор достига своя пик едва през 1933 г. далеч след началото на кризата и високите нива на безработица.

За краха на банковата система решаващо значение оказва и законодателната политика в САЩ. Банките нямат право по това време да откриват клонове и да извършват финансови операции на територията на други щати. С оглед на това се създава свръхконцентрация на банките. За сравнение в Канада, където кризата също е доста тежка, няма подобни ограничения, а тяхната централна банка е създадена чак 1935г. Нито една банка не фалира по време на депресията в Канада. През 1933 г. САЩ въвеждат застраховки на депозитите, което значи че вложителите ще си получат парите дори когато банката им фалира.  Нещо подобно се случва и с настоящата криза, след като американското правителство реши да увеличи застраховката на депозитите, а с тази стъпка банките бяха насърчени да поемат прекалено големи рискове. Късата продажба на ценни книжа често се води като причина за краха на борсата през 1929г. Факт е, че точно тази игра на понижения позволява на инвеститорите да разкрият дружествата, които се опитват да манипулират пазара. През 30-те години обаче се въвеждат федерални ограничения. Нещо което се случи и след кризата през 2008г.

Факт е, че още 1921 г. е имало депресия в САЩ, но тя преминава с минимална държавна намеса. Голямата Депресия често се нарича „определящ момент” в историята на САЩ през 20 век. Най-дълго действащ ефект има промяната в ролята на федералното правителство в икономиката. Бавното възстановяване кара мнозина да искат по-голяма роля на правителството, въпреки негодуванието на голяма част от бизнеса поради растящия федерален контрол върху активите им. След краха през 1929 г. по времето на Хувър, Конгресът приема закона за митата Смут-Хоули. Това води до лавинообразна реация и от други страни, които на свои ред вдигат митата и освен вноса се блокира и износа. Кризата бързо се разпространява и в други страни. Хувър увеличава бюджетните разходи и започва да субсидира селското стопанство, като също така повишава и данъците.  Заплатите се поддържат високи, с идеята така да се запази висока покупателната способност на американците. Това води обаче до безпрецедентно висока безработица от 25 % през 1933 г. Въпреки, че неговият наследник на президентския стол Рузвелт обещава да възстанови свободната търговия и наистина сваля митата, неговия план за излизане от кризата – „Новия курс” всъщност съдържа много елементи от политиката на Хувър за по-голяма държавна намеса. Бюджетните разходи нарастват многократно. Наистина правителството осигурява работни места за милиони и води експанзивна парична политика, но дори и в най-ниската си точка през 1937 г. безработицата остава над 14 %.

Въпреки мерките от страна на американската администрация за справяне с кризата, това което всъщност се случва е удължаване на агонията. Да, 1936-7 г. се забелязва светлина в тунела, но истинския изход е по време на Втората световна война. Блокираното производство в Европа дава тласък на американската индустрия и износ, което променя курса на икономиката от земеделие към промишленост.

Повече по темата може да намерите в Икономическа библиотека Пловдив, която се намира на ул. „Капитан Райчо“ 50. Част от книгите, които могат да ви бъдат полезни:

„Финансовият крах” – Йохан Норберг

„Кой е виновен за кризата” – Авторски колектив

“Freefall” – Joseph Stiglitz

“The Great Depression” – Gene Smiley

“САЩ и Европа след ВСВ” – Филип Узунов

Културен-кино съвет за днес: „Модерни времена“ на Чарли Чаплин

Вашият коментар