Стените на крепостта Небет тепе няма да се надстрояват „до зъбер“, няма и да бъде издигана над съществуващите факти кулата в югоизточната част на обекта. За това увери директорът на археологическия музей Костадин Кисьов в интервю за Радио Пловдив. Първоначалният т.нар. идеен проект, който бе вкаран за одобрение в Министерство на културата е с няколко забележки, които засягат именно надстрояването на стени, издигането на кула в средновековен стил, поставянето на атракции и изграждането на сцени вътре в археологическия обект.
Няма да се надстроява нищо в стила на средновековния строителен период, категоричен бе Кисьов. Проектът вече е преминал през Министерство на културата, според които трябва да се покаже тракийската крепост и тракийските зидове, без да се надгражда в друг стил. Надстрояване ще има, но то ще бъде в стила на тракийските стени и по времето на македонското управление на Филипопол. Ще бъдат използвани единствено естествени материали, камъни и блокове, които са на място и са разместени от времето и от хората, добави за радио Пловдив Кисьов.
В югоизточната част на обекта ще се вдигне максимално възможно кулата, която е от времето на Филип Македонски, но тя няма да бъде издигана „до покрив“, няма да е в средновековен стил, а само докъдето има категорични данни за вида ѝ, каза още той. В Източната част, където през 80-те години са извършвани възстановни на изграждане със съвременни материали на Римски и Ранновизантийски крепостни стени се допуска изграждане на стена, дълга около 4-5 метра, от средновековието, каза още той. Така тази стена няма да доминира над обекта и да създава представа за фалш, но хората ще могат да добиват представа как е изглеждала стената през средновековието в един малък участък.
Всички атракции – катапулт, стенобойни машини, оформяне на седалки и културна сцена, трябва да бъдат изнесени извън площта на археологическия обект, каза още Кисьов.
Припомняме историята – Преди няколко месеца научихме, че се работи нов проект за надстрояване на археологическия обект по доста спорен начин, с надграждане на стени и строеж "до зъбер" в стила на БЮР-Македонското строителство и барока в Скопие. Опасенията ни се доказаха малко по-късно, когато Под тепето публикува скици от идейния проект, който явно се е правил дълго време тайно от пловдивската общественост и архитектурните гилдии. Без обществено обсъждане, популяризация сред пловдивчани и идея за конкурсно начало, проектът бе вкаран в Министерство на културата. Междувременно архитекти, историци и общественици вкупом се обявиха против проекта за хипотетично надстрояване на открити дискусии и пожелаха повече откритост в проектирането, и да се работи в стила, в който са презентирани например Античния театър – археологически обект, с който Пловдив е известен по целия свят с неговата историческа коректност. Целта на проектирането е Пловдив да кадидатства по т.нар. Норвежка програма за да се експонира качествено обектът. Камарата на архитектите, Институтът паметници на културата и представители от най-широката пловдивска общественост се обединиха на предните срещи, че обектът се нуждае от по-добро експониране, но без то да бъде бутафорно с привнесени строителни материали и хипотетични градежи.
снимка: Велин Гешев
За автора
