През 1896 година в Порбандар, Британска Индия се ражда един забележителен човек, белязал световната история с възгледите и делата си – Мохандас Карамчанд Ганди.
Силно повлиян от лична случка във влак в Южна Африка, когато срещу него е проявен явен расизъм, Ганди започва своята политическа дейност в страната. Той се бори за правата на хората и срещу индустриализацията и се дистанцира от западния начин на мислене и форми на живот, като започва да носи традиционно индийско облекло.
Въпреки, че е пацифист, за да подпомогне каузата си за независимост на Индия, Ганди започва да набира войници, които да се включат в Първата световна война, което става след среща с вицекраля. Това поставя под въпрос последователността му в политическите решения.
През 1920-те години, с Конгреса зад себе си, Ганди вече има основата за започване на движение за несъдействие, ненасилие и мирна съпротива, като неговите „оръжия“ в борбата срещу Британския Радж. Широката му популярност сред индусите и мюсюлманите прави ръководството му възможно, той дори убеждава крайната фракция на мюсюлманите да подкрепи мирното несътрудничество.
На 30 януари 1948 година, провъзгласеният за „Баща на нацията“ Махатма Ганди бива убит по време на молитва.
Той остава в историята като политически деец, идеолог, пацифист и националист, вдъхновил личности като Мартин Лутър Кинг, Нелсън Мандела и Аун Сан Су Чи.
