Пловдив 2019: Бизнесът трябва да помага на младите да развиват културна дейност(втора част)

Съвсем официално Пловдив се включи в надпреварата за Европейска столица на културата преди няколко седмици, когато подаде своята апликационна форма в Министерството на културата. След по-малко от два месеца трябва да разберем кои градове прескачат първата пресявка, след която от 8 града ще останат само два или три финалиста. Срещнахме се с артистичния директор на фондация „Пловдив 2019“ Емил Миразчиев и колежката му в организацията Геника Байчева. Публикуваме втората част от интервюто с тях, в която говорят за разделението в културните среди и разнообразието от културни пластове, каква е конкуренцията, ролята на младите и как изглеждат други европейски градове, след като са станали Европейски столици на културата. Вижте и видеото в края на статията.

…Проблем е разделението в самите културни среди – една по-консервативна група недоволства от по-новото изкуство или изкуството на младите хора. Как бихме могли да преодолеем този казус?

Емо: Преди години, когато започвах своята артистична дейност, имаше много строги норми и трудно можеше да покажеш нещо различно от живопис или скулптура, дори фотографията беше по-нестандартно изкуство за една галерия. Сега вече спокойно  можем да си говорим за съвсем модерни форми на изкуството, видео инсталации и т.н., свободата е много по-голяма.

Геника: Трябва всички хора да участват в тези събития, има място за всички. Искаме да накараме самите хора да участват в тези неща. Имаме проекти, които в някакъв начин карат хората да излезнат в градинките, да направят нещо за междублоковите пространства, самите те да го направят това, самите те да подобрят своята среда. За щастие вече не говорим за тези времена, за които Емил говори, в които ще се предлагат едни неща, които трябва да се харесат на всички и на който не се харесват, той да се изключва, защото не разбира от изкуство. Напротив, прекрасно е, че живеем в един свят, в който едни харесват едни неща, други – други, чудесно е, че ние създадохме добра програма, в която предлагаме различни проекти за различни групи. Естествено не ангажираме никой да хареса всички неща, а по-скоро стимулираме хората да се включат в нещата, които им харесват на тях.

– Доколко успяхте да се запознаете с останалите градове-кандидати и какви са очакванията ви?

Геника: На този етап се запознахме по-детайлно със софийската кандидатура, защото само тяхната, освен Пловдивската, книга е качена онлайн. Може да звучи нескромно, но на базата на това, което видях, смятам, че нашата програма е изключително добра, имаме много по-добро социално покритие, много широк спектър и по-голяма дълбочина, каквато аз не видях в софийската концепция. Все пак не става въпрос за съревнование, но ние сме доволни, че създадохме най-доброто за този етап.

– Казахте, че бизнесът е важен за подпомагане на културата. Има ли реално предлагане на помощ от бизнеса?

Геника: Това е въпрос на възпитаване, на осъзнаване и на работа заедно. Тук е въпросът целият град да се обедини около идеята тези промени да се случат. Малко по малко всички хора трябва да осъзнаят, че трябва да помогнат, кой с каквото може. Дали аз ще помогна с малък училищен проект, тъй като съм 10-и клас в някое СОУ, или съм представител на бизнеса, който материално може да допринесе за развитието на по-големи проекти – всеки може да направи нещо за този град. Време е най-сетне да се събудим и да се обединим около една благородна кауза.

– Ако приемем, че прескачаме във „финалите“, какво предстои в следващата 1 година?

Емо: Предстои много голямата работа сега. Всичко, което сме планирали и направили като структура, трябва да бъде доста по-детайлно разработено, в някаква по-голяма конкретика. Тези проекти не могат да бъдат реализирани от тесен кръг хора, а трябва целият град да се обедини. Надяваме се и бизнесът да се включи по-активно, и държавата да бъде по-категорична, като каже с какъв финансов ресурс ще подкрепи тази програма. Надявам се сега, ако преминем първия тур, това да форсира повече енергия у всички граждани, и всеки един да помогне с това, което може и с идеите си, как в този град може да е готино за всички нас.

– Ще продължат ли конкурсните проекти?

Емо: Част от функцията ни е да активираме и спомогнем развитието на сектора. Това може да стане с организиране на семинари, дискусии, уъркшопове, отворени срещи и др. Обменяйки и споделяйки европейски практики в тази посока, ние се надяваме да развием потенциалът, който има в нашия град. Много е добре, че тези конкурсни идеи започнаха – това е нещо, като националния фонд „Култура“ за подпомагане на инициативи на гражданите – така се развива този потенциал, за който говорим. Минавайки на следващия етап, ако спечелим надпреварата, става по-сериозно, защото тези неща трябва да се реализират на практика. Конкурсите зависят от финансирането, което ще получим от общината. То ще стане ясно в началото на следващата година, след което трябва да се организираме, за да ги обявим. Това вероятно ще се случи към април-май догодина. Бих искал да създадем и един фонд, отделен финансов механизъм, в който да се акумулират средства от бизнеса, който да подпомага младите хора в техните идеи. В началото имаше някаква съпротива, но смятам, че с времето се вижда как малки и средни проекти вече се подкрепят. Младите хора са много важни и бизнесът трябва да оцени, че е много важно да се развиват тези млади хора, които са част от тяхната работна ръка и да имат едни по-креативни млади хора в екипите си. 

– Каква е ролята на младите хора в кандидатурата?

Емо: Част от проекта ни е насочен към младите хора. Дори още от детските градини трябва да се въведат такива модели на начин на информиране и въвличане на младите хора в областта на културата и споделяне на различни резиденции или участие на различни творци в училищата или ВУЗ-овете. Аз съм ходил на няколко такива лекции да обяснявам за съвременното изкуство в университета. Това е част от начина на възпитание и развитие на потребности у младите хора, да имат нужда от това да потребяват култура.

Геника: Почти никъде в младежката програма не говорим за публика, а за участие. Малко по малко пада бариерата между публика и участник – това е прекрасното в нашата програма. Тя дава шанс на хората да се включат, не само на местните артисти, а на всеки един – да мине, да прекрачи бариерата от това да е публика и да стане участник по някакъв начин.

Емо: В програмата ни има „Детски град“, има „Град на тийнейджъри“ – те сами си го управляват, сами решават какви събития да има, а ние по-възрастните сме публика и се намесваме само, ако ни потърсят за помощ. Когато още в началото има възпитание на самото общество, на всички културни нива, тогава наистина ще има развитие, за което всички си мечтаем.

– Имали ли сте възможност да посетите някой от градовете, които са били Европейска столица на културата през годините?

Геника: Аз посетих Гимараеш(Португалия, столица през 2012) малко след като бяха столица на културата. Много ми беше интересно да видя ефекта, малко след като е завършил този проект. С просто око, за незапознат човек се вижда отражението на това, което се е случило през тази година. Вижда се по витрините на магазините, по колите на хората, хората с гордост носят тази титла навсякъде. Логото на Гимараеш 2012 е станало по-известно от герба на града и дори е имало инциатива то да стане новият герб на града. Усеща се ентусиазмът, с който хората продължават да говорят за този проект, огромно ниво на единение, което е постигнато сред гражданите по този начин.

Емо: Аз посетих няколко града в Рурския регион(Германия, столица през 2010) – Дюселдорф, Кьолн. Навсякъде си личи ефектът от този проект – регионът е известен с високата степен на индустриализация и изоставените складове. Много от тях сега са музеи за танци, за съвременна култура, всичко е оживено от туристи. В Дюселдорф например има едно бирено хале, което е превърнато в музей – една част е за съвременно изкуство, а друга за традиционните форми на изкуството, като преминаваш плавно от едното в другото. На другия етаж има отделено специално място за ново медийно изкуство, нещо което тепърва навлиза в България. В Кьолн си личи колко внимание се отделя на това – бях във видеохале, където презентират такъв тип изкуство, имат специални центрове, където съхраняват и архивират видео материали. Там този тип култура е особено важен, отделя му се много повече внимание, от колкото тук.

Първа част на интервюто може да видите от този линк.

За автора

Вашият коментар